Събития

1375 г. – Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.

1804 г. – Наполеон Бонапарт е коронован в катедралата Нотр Дам за император на Франция.

1805 г. – Армията на Наполеон Бонапарт удържа голяма победа в битката при Аустерлиц срещу обединената армия на Русия и Австрия.

1848 г. – Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.

1852 г. – Установена е Втората империя във Франция, начело с Наполеон III, след премахването на Втора република.

1857 г. – Руският император Александър II слага началото на така нар. Селска реформа в Русия – премахване на крепостното право в тази държава.

1857 г. – Основан е чешкия футболен клуб СК Славия в Прага.

1915 г. – Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността.

1927 г. – Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на СССР с мотив антипартийна дейност.

1946 г. – САЩ и Великобритания обединяват окупираните от тях зони в западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 г. е присъединена френската окупационна зона, обазувайки Тризония, върху която територия през 1949 г. е създадена Федерална република Германия.

1961 г. – Студената война: В свое изказване, кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.

1971 г. – Сформирана е федерацията Обединени арабски емирства.

1975 г. – Кралят на Лаос е принуден да абдикира, страната е обявена за народна република, а денят се чества като национален празник.

1982 г. – В университета в Юта 61-годишният зъболекар Барни Кларк става първият човек, на когото е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).

1989 г. – започва срещата край Малта, белязала края на студената война.

1995 г. – Изстрелян е космическият апарат СОХО (съкратено от английски „Слънчева хелиосферна обсерватория“) по съвместна мисия на ЕКА и НАСА.

1996 г. – Пуснат е в експлоатация първия реактор на АЕЦ „Черна вода“.

Родени

1578 г. – Агостино Агацари, италиански композитор († 1640 г.)

1825 г. – Педро II, император на Бразилия († 1891 г.)

1848 г. – Стефан Любомски, български военен деец

1859 г. – Жорж Сьора, френски художник († 1891 г.)

1881 г. – Джефри Лорънс, британски юрист

1883 г. – Марко Рясков, български икономист и министър

1884 г. – Яхия Кемал Беятлъ, турски поет и политик

1897 г. – Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход († 1982 г.)

1901 г. – Недялка Симеонова, българска цигуларка, музикален педагог († 1959 г.)

1921 г. – Лола Гаос, испанска актриса († 1993 г.)

1923 г. – Александър Николаевич Яковлев, съветски историк († 2005 г.)

1923 г. – Мария Калас, американска и гръцка оперна певица († 1977 г.)

1930 г. – Гери Бекър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1992 г.

1934 г. – Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана

1944 г. – Ибрахим Ругова, президент на Косово († 2006 г.)

1946 г. – Джани Версаче, италиански моден дизайнер († 1997 г.)

1954 г. – Евгений Михайлов, български режисьор

1957 г. – Каролин Христова-Бакърджиева, български изкуствовед

1957 г. – Любомир Фръчковски, юрист и политик от Република Македония

1958 г. – Огнян Минчев, български политолог

1960 г. – Милена Живкова, българска актриса

1962 г. – Владо Бучковски, македонски политик

1962 г. – Кардам Сакскобургготски, български княз

1963 г. – Валери Иванов, български поет

1968 г. – Люси Лиу, американска актриса от китайски произход

1971 г. – Франческо Толдо, италиански футболист

1973 г. – Моника Селеш, американска тенисистка от югославски унгарски произход,

1973 г. – Ян Улрих, немски колоездач

1978 г. – Красимир Захов, български плувец

1978 г. – Нели Фуртадо, канадска певица с португалски произход

1981 г. – Бритни Спиърс, американска певица

1984 г. – Петер Мате, унгарски футболист

1987 г. – Мариана Торес, мексиканска актриса