Руският президент Владимир Путин пристигна в Монголия, което е първото му посещение при член на Международния наказателен съд (МНС), откакто той издаде заповед за ареста му миналата година.

Той беше посрещнат от лидера на Монголия на пищна церемония в столицата на азиатската държава Улан Батор във вторник.

Руският лидер е издирван от съда за предполагаема незаконна депортация на украински деца. Говорител на Кремъл каза, че не се притеснява, че Путин ще бъде арестуван по време на посещението, цитиран от BBC.

Войници на коне се наредиха на столичния площад "Чингис хан", докато бойните химни се изпълняваха от оркестър на живо, за да приветстват руския лидер, който се срещна с монголския президент Ухнаагиин Хурелсух.

Малка група протестиращи се събраха на площада в понеделник следобед, държейки надпис с искане "Разкарайте военнопрестъпника Путин оттук". Друг протест е планиран за обяд във вторник в Улан Батор пред Паметника на политически репресираните в Улан Батор, който отдава почит на онези, които са пострадали под подкрепяния от десетилетия комунистически режим в Монголия. Други протестиращи бяха възпрепятствани да се доближат до руския президент при пристигането му от силите за сигурност.

Преди посещението му Украйна призова Монголия да арестува Путин.

„Призоваваме монголските власти да изпълнят задължителната международна заповед за арест и да предадат Путин на Международния наказателен съд в Хага“, каза украинското външно министерство в Telegram.

Съдът потвърди миналата година, че руският президент е отговорен за военни престъпления, като се фокусира върху незаконното депортиране на деца от Украйна в Русия. Освен това е издала заповед за ареста на руския комисар по правата на детето Мария Лвова-Белова за същите престъпления. В него се твърди, че престъпленията са извършени в Украйна от 24 февруари 2022 г., когато Русия е започнала пълномащабното си нахлуване.

По-рано Москва отхвърли обвиненията и каза, че заповедите са "възмутителни".

Бившата съветска сателитна държава поддържа приятелски отношения с Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Тя не осъди нахлуването на Русия в Украйна и отказа да гласува по конфликта в ООН.

Страната без излаз на море, която също граничи с Китай, също разчита на Русия за газ и електричество.

Русия води преговори от години за изграждането на тръбопровод, който да пренася 50 милиарда кубически метра (bcm) природен газ годишно от своя регион Ямал до Китай през Монголия.

Проектът, известен като Power of Siberia 2 , е част от стратегия за компенсиране на спада в продажбите на газ в Европа след широко разпространения бойкот на руските ресурси поради нахлуването в Украйна.