От 1 юли в Гърция е въведена 6-дневната работна седмица, което я прави и първата страна в ЕС наложила тази мярка. Промените касаят частния и публичния сектор.

След като изпревари останалите европейци по отношение на икономическия растеж, нацията, която някога беше в сърцето на най-тежката финансова криза на континента, отново се противопостави на тенденцията, въвеждайки 48-часова работна седмица. Мярката, заклеймена като "варварска" от синдикатите, влиза в сила от понеделник.

„Няма никакъв смисъл“, каза Акис Сотиропулос, член на изпълнителния комитет на синдиката на държавните служители Adedy. „Когато почти всяка друга цивилизована страна въвежда четиридневна седмица, Гърция решава да тръгне по обратния път.“

Пробизнес правителството на министър-председателя Кириакос Мицотакис казва, че инициативата е била необходима поради двойната опасност от намаляващо население и недостиг на квалифицирани работници. Преди да обяви законодателството – част от по-широк набор от трудови закони, приети миналата година – Мицотакис описа планираната демографска промяна като „тиктакаща бомба със закъснител“. Смята се, че в безпрецедентно изселване около 500 000 предимно млади образовани гърци са емигрирали след избухването на продължилата почти десетилетие дългова криза в края на 2009 г.

Шестдневната схема, казват служители, ще се прилага само за частни фирми, предоставящи денонощни услуги. Съгласно удължената работна седмица служителите в избрани индустрии и производствени съоръжения ще имат възможност да работят допълнителни два часа на ден или допълнителна осемчасова смяна, възнаградени с допълнителна такса от 40%, добавена към дневната заплата.

И двата избора, твърди дясноцентристкото правителство, ще решат проблема с това, че служителите не получават заплащане за извънреден труд, като същевременно ще се справят с широко разпространения проблем с недекларирания труд.

„Ядрото на това законодателство е благоприятно за работниците, то е дълбоко ориентирано към растежа“, каза Мицотакис, преди гръцкият парламент да одобри закона. „И това изравнява Гърция с останалата част от Европа.“

Но обратната реакция беше яростна. В страна с почти никакви традиции на инспекции на работното място, критиците твърдят, че реформата в крайна сметка бие смъртта на петдневната работна седмица, не на последно място защото позволява на работодателите да диктуват дали се изисква шести работен ден.

За противниците, които вече излязоха по улиците в знак на протест, реформата подкопава правната защита и отменя отдавна установените права на работниците в името на гъвкавостта.

„В действителност това беше прието от правителство, идеологически ангажирано с генерирането на все по-големи печалби за капитала“, каза Сотиропулос. „По-добрата производителност идва с по-добри условия на труд, по-добро качество на живот [за служителите] и това, както вече знаем, е около по-малко часове, не повече.“

Мярката, каза той, стана възможна отчасти, защото синдикатите също видяха, че силата им намалява в резултат на потъналата в дългове Атина, която въведе мерки за строги икономии в замяна на спасителни фондове по време на финансовата криза в страната. Синдикатите отдавна твърдят, че извънредният труд позволява на работодателите да се въздържат от наемането на повече персонал.

Тестваните четиридневни седмични програми многократно показват повишени нива на производителност, като изследователите приписват резултата на подобрени нива на фокус. Белгия през 2022 г. законодателно даде на служителите законното право да разпределят работната си седмица на четири дни вместо на пет, а пилотни схеми бяха проведени в страни, включително Обединеното кралство, Германия, Япония, Южна Африка и Канада.

Гърците вече работят най-дълго в Европа, полагайки средно 41 часа на седмица според статистическата агенция на ЕС Евростат, въпреки че проучванията също доказват, че получават много по-малко заплащане. Лявата опозиция често заклеймява „български заплати в страна с британски цени“, твърдейки, че явлението само е влошило изтичането на мозъци.