Общата тенденция у нас след 2009 г., когато се раждат рекордните над 80 хил. бебета, е всяка година да се раждат с около 2 хил. деца по-малко в сравнение с предходната година. Тази тенденция е нарушена, макар и слабо, на два пъти– през 2014 г. и през изминалата 2023 г. Все пак през миналата година са родени с около 10 хил. бебета по-малко в сравнение с 2014 г., макар и да са малко повече в сравнение с 2022 г.

Липсва информация за гестационната седмица на раждане за повече от 2400 новородени. Това често е показател за непълноценно проследени бременности, които водят до усложнения при раждането и здравословни проблеми както за бебетата, така и за техните майки.

Тревожният доклад е изготвен от социолога Венелин Стойчев по инициатива на фондация "Нашите недоносени деца". Документът използва данни, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) и бе обявен във връзка с отбелязването на Световния ден на недоносените деца.. Денят на малките герои е и времето, в което Фондацията организира ежегодната си конференция "Родени твърде рано".

Събитието за четвърта поредна година събра родители, експерти, медицински специалисти, за да привлече общественото внимание към предизвикателствата и грижите за преждевременно родените деца.

В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика. От 2009 г. насам броят на новородените в България намалява с около 2000 деца на годишна база. Макар че през 2023 г. има леко увеличение спрямо 2022 г., тази негативна тенденция продължава да е част от демографската картина. Около 5 300 бебета, или 10% от новородените, са с тегло под 2,5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.

Докладът очертава и сериозни разлики в показателите за мъртвородени и детска смъртност между градовете и селата. Например, в Ловеч и Хасково този коефициент е над 10 на 1000 бебета – стойности, сравними с тези в някои африкански страни. В България едва няколко града поддържат коефициент под 3, което е в съответствие с европейските норми. През 2023 г. сред тях са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна, което подчертава нуждата от по-ефективни мерки в по-малките населени места за подобряване на грижата за новородените.

„От години България е тъжен рекордьор в европейските статистики не само по отношения на процента деца, които се раждат недоносени у нас, но и по детска смъртност и мъртвораждаемост“, посочва в анализа си Венелин Стойчев от Института по философия и социология на БАН.

Той подчертава още, че за първи път у нас броят на мъртвородените бебета годишно пада под 300, което е два пъти по-малко отколкото преди десетина години и за първи път е по-малък от 5 пункта (4,9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предходни периоди това е голямо постижение за България, но в сравнение със страни в Европа, резултатите у нас остават все още много лоши. В Норвегия и Финландия този коефициент е около 2; в Германия и Франция е около 3, а дори съседни на нас държави като Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4.

„Неприятната статистика изисква не само институционална намеса, но и по-висока обществена ангажираност и информираност по въпросите на преждевременните раждания и нуждата от специализирани грижи. Всички заедно – общество, институции и специалисти можем да окажем позитивно въздействие върху тези тревожни данни и затова сме тук”, сподели Моника Златанова от Фондацията „Нашите недоносени деца“ по време на конференцията.

Проблемите с недоносените деца и детската смъртност са продължаваща реалност за България, но има шанс за промяна. Само с усилията на всички – държавни институции, здравни специалисти, неправителствени организации и обществото като цяло – можем да се надяваме на по-добри условия за децата и техните семейства.