1355 г. – Във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро.

1397 г. – За първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.

1492 г. – Христофор Колумб получава благословията и финансирането на испанската корона да търси западния път към Индия.

1521 г. – Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква.

1534 г. – Арестуван е бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на „Утопия“ Томас Мор.

1607 г. – 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за епископ.

1821 г. – По време на сражение край град Скулени на река Прут с османската армия загива Индже войвода.

1824 г. – Подписан е Руско-американски договор за свободното плаване и ловенето на риба в Аляска.

1856 г. – Квебек е провъзгласен за столица на Канада.

1861 г. – Американска гражданска война: Щатът Вирджиния се отделя от САЩ.

1895 г. – Подписва се Симоносекския мирен договор между Китай и Япония, утвърждаващ поражението на Китай в Китайско-японската война (1894 – 1895).

1897 г. – Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.

1904 г. – В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“.

1919 г. – Въвеждат законът за 8-часов работен ден във Франция.

1924 г. – Учредено е филмовото студио Metro-Goldwyn-Mayer след сливане на Metro Pictures, Goldwyn Pictures и Louis B. Mayer Company.

1937 г. – Дафи Дък се появява за пръв път във филм на Warner Bros.

1941 г. – Втората световна война: Кралство Югославия се предава на германците, след като нацистката армия влиза в Белград.

1945 г. – Създадена е Австрийската народна партия, участвалата най-дълго в управлението на Австрия след Втората световна война.

1948 г. – Одържавено е цирковото дело в Народна република България.

1961 г. – Операция в Залива на прасетата: ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро, като изпраща екип от кубински емигранти в района на Залива на прасетата в Куба.

1964 г. – В Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс“, озаглавен „Ролинг Стоунс“.

1969 г. – Възрастта, на която един човек има право на вот във Великобритания, е намалена от 21 на 18 години.

1969 г. – Александър Дубчек е принуден да подаде оставка от лидерския пост на чехословашката компартия и е заменен с Густав Хусак.

1970 г. – Сър Пол Маккартни издава първия си солов албум „Маккартни“.

1970 г. – Проект Аполо: Американският космически кораб Аполо 13 успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната.

1975 г. – Червените кхмери извършват комунистически преврат в Кхмерската република, на власт идва Пол Пот, което поставя начало на камбоджанския геноцид, отнел живота на около 1,5 милиона души.

1989 г. – След седемгодишна забрана в Полша е легализиран профсъюзът Солидарност.

1993 г. – Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска парламента и въвежда президентско управление в републиката.

1999 г. – НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното ѝ пространство в хода на Операция „Съюзна сила“ срещу Югославия.

Родени на 17 април

1814 г. – Аугуст Гризебах, немски ботаник († 1879 г.)

1853 г. – Уилям Джон Макгий, американски геолог († 1912 г.)

1877 г. – Коце Ципушев, български революционер († 1968 г.)

1881 г. – Антон Вилдганс, австрийски писател († 1932 г.)

1892 г. – Константин Гълъбов, български филолог († 1980 г.)

1894 г. – Никита Хрушчов, ръководител на СССР († 1971 г.)

1898 г. – Петър Найчев, български комунист († 1944 г.)

1902 г. – Веселин Стоянов, български композитор († 1969 г.)

1911 г. – Ерве Базен, френски писател († 1996 г.)

1912 г. – Гаврил, глава на МПЦ († 1996 г.)

1916 г. – Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 2000 г.)

1918 г. – Уилям Холдън, американски актьор († 1981 г.)

1923 г. – Линдзи Андерсън, британски режисьор († 1994 г.)

1926 г. – Петър Патев, български футболист

1929 г. – Джон Ериксон, британски историк († 2002 г.)

1932 г. – Ролф Шнайдер, немски писател

1939 г. – Георги Берберов, български архитект

1945 г. – Венцеслав Димитров, български политик

1949 г. – Валентин Кулев, български художник

1950 г. – Ел Скот Колдуел, американска актриса

1951 г. – Оливия Хъси, британска актриса

1952 г. – Желко Ражнатович, сръбски военен командир († 2000 г.)

1955 г. – Иван Нейков, български политик

1959 г. – Шон Бийн, британски актьор

1962 г. – Ники Харис, американска актриса

1963 г. – Румен Левордашки, български тромпетист

1964 г. – Рикардо Патрезе, италиански пилот от Формула 1

1965 г. – Уилям Мейпотър, американски актьор

1967 г. – Хенри Йън Кюзик, шотландско-перуански актьор

1970 г. – Ангелина Славова, българска актриса

1971 г. – Хосе Севальос Старши, еквадорски футболист

1971 г. – Давид Вагнер, немски писател

1972 г. – Дженифър Гарнър, американска актриса

1974 г. – Виктория Бекъм, английска певица

1975 г. – Анна Цолова, българска журналистка

1975 г. – Николай Николов, тв. продуцент

1975 г. – Яница Нешева, българска певица

1980 г. – Ненчо Балабанов, български актьор

1982 г. – И Джун-ги, южнокорейски актьор

1984 г. – Рафаеле Паладино, италиански футболист