Aditya-L1 излетя от стартовата площадка в Sriharikota в събота в 11:50 ч. индийско време (06:20 GMT).
Той ще измине 1,5 милиона км (932 000 мили) от Земята - 1% от разстоянието Земя-Слънце.
Индийската космическа агенция казва, че ще отнеме четири месеца, за да пътува толкова далеч.
Първата космическа мисия на Индия за изследване на най-големия обект в слънчевата система е кръстена на Сурия - индуисткия бог на Слънцето, известен също като Адитя.
А L1 означава точка 1 на Лагранж - точното място между Слънцето и Земята, към което се насочва индийският космически кораб.
Според Европейската космическа агенция, точката на Лагранж е място, където гравитационните сили на два големи обекта - като Слънцето и Земята - се компенсират взаимно, позволявайки на космически кораб да "зависи".
След като Aditya-L1 достигне това "място за паркиране", той ще може да обикаля около Слънцето със същата скорост като Земята. Това също означава, че сателитът ще изисква много малко гориво, за да работи.
В събота сутринта няколко хиляди души се събраха в галерията за наблюдение, създадена от Индийската агенция за космически изследвания (Isro) близо до мястото за изстрелване, за да наблюдават изстрелването.
Той също беше излъчен на живо по националната телевизия, където коментатори го описаха като "великолепно" изстрелване. Учените от Isro казаха, че изстрелването е било успешно и "работата му е нормална".
Сега космическият кораб ще обиколи Земята няколко пъти, преди да бъде изстрелян към L1.
От тази изгодна позиция Aditya-L1 ще може да наблюдава постоянно Слънцето - дори когато е скрито по време на затъмнение - и да извършва научни изследвания.
Isro не каза колко ще струва мисията, но доклади в индийската преса я определят на 3,78 милиарда рупии (46 милиона долара; 36 милиона британски лири).
Isro казва, че орбиталният апарат носи седем научни инструмента, които ще наблюдават и изучават слънчевата корона (най-външния слой); фотосферата (слънчевата повърхност или частта, която виждаме от Земята) и хромосферата (тънък слой плазма, който се намира между фотосферата и короната).
Проучванията ще помогнат на учените да разберат слънчевата активност, като слънчев вятър и слънчеви изригвания, и техния ефект върху земното и близкото космическо време в реално време.
Бившият учен от Isro Mylswamy Annadurai казва, че Слънцето постоянно влияе върху времето на Земята чрез радиация, топлина и поток от частици и магнитни полета. В същото време, казва той, това също влияе върху космическото време.
„Космическото време играе роля за това колко ефективно функционират сателитите. Слънчевите ветрове или бурите могат да повлияят на електрониката на сателитите, дори да повредят електрическите мрежи. Но има пропуски в познанията ни за космическото време“, каза г-н Annadurai пред BBC.
Индия има повече от 50 сателита в космоса и те предоставят много важни услуги за страната, включително комуникационни връзки, данни за времето и помагат за прогнозиране на нашествия от вредители, суши и предстоящи бедствия. Според Службата на ООН за въпросите на космоса (UNOOSA) приблизително 10 290 сателита остават в орбитата на Земята, като близо 7 800 от тях работят в момента.
Aditya ще ни помогне да разберем по-добре и дори ще ни предупреди за звездата, от която зависи животът ни, казва г-н Annadurai.
„Познаването на дейностите на Слънцето като слънчев вятър или слънчево изригване няколко дни напред ще ни помогне да преместим нашите сателити далеч от опасността. Това ще помогне да увеличим дълголетието на нашите сателити в космоса.“
Мисията, добавя той, преди всичко ще помогне за подобряване на нашето научно разбиране за Слънцето - звездата на 4,5 милиарда години, която държи нашата слънчева система заедно.
Слънчевата мисия на Индия идва само дни след като страната успешно приземи първата в света сонда близо до южния полюс на Луната.
С това Индия стана едва четвъртата страна в света, постигнала меко кацане на Луната, след САЩ, бившия Съветски съюз и Китай.
Ако Aditya-L1 успее, Индия ще се присъедини към избраната група от страни, които вече изучават Слънцето.
Япония беше първата, която стартира мисия през 1981 г. за изследване на слънчевите изригвания, а американската космическа агенция НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) наблюдават Слънцето от 90-те години на миналия век.
През февруари 2020 г. НАСА и ЕКА съвместно изстреляха Solar Orbiter , който изучава Слънцето отблизо и събира данни, които според учените ще помогнат да се разбере какво движи динамичното му поведение.
А през 2021 г. най-новият космически кораб на НАСА Parker Solar Probe влезе в историята, като стана първият, който прелетя през короната , външната атмосфера на Слънцето.