1204 г. – Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата примас.

1476 г. – Папа Сикст IV обявява деня за празник на непорочното зачатие.

1506 г. – Зигмунд I е избран от Сейма за крал на Полша.

1854 г. – Папа Пий IX обявява догмата за непорочното зачатие на Дева Мария.

1863 г. – При пожар в църква в Сантяго (Чили) загиват около 2500 души.

1874 г. – Излиза първият брой на в. Знаме с редактор Христо Ботев.

1881 г. – При голям пожар в Рингтеатер (Виена) загиват около 400 души.

1888 г. – Петото Обикновено народно събрание на България приема закон за учредяване на висше училище в София.

1896 г. – Край бреговете на Испания потъва германския кораб Салер, загиват 281 души.

1903 г. – В България за първи път денят е честван като празник на Софийски университет и като студентски празник.

1914 г. – Първата световна война: Започва войната между Великобритания и Германия за Фолкландските острови.

1938 г. – Лаврентий Берия става комисар по вътрешните работи в правителството на СССР и дава нов тласък на репресиите.

1941 г. – Втората световна война: След японската атака срещу Пърл Харбър, Конгресът на САЩ приема декларация за война с Япония.

1941 г. – Втората световна война: Република Китай и Нидерландия официално обявяват война на Япония след японската атака срещу Пърл Харбър.

1943 г. – Втората световна война: Италианските войски обединени в Първа моторизирана бойна група състояща се от две дивизии – Леняно и Месина в съответствие на подписаното Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция на 8 септември 1943 г. и обявената от Кралство Италия война на нацистка Германия на 13 октомври 1943 г. започва настъпление в започналата Битка за Монте Лунго северно от Неапол (8 – 16 декември 1943) атакувайки германските войски на този планински връх.

1949 г. – открито е Панагюрското златно съкровище,[1] на същия ден в ДВ, бр. 285 е обнародван Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 3 декември променящ наименованията на 27 населени места и 10 общини.[2]

1965 г. – Приключва Втория Ватикански събор.

1969 г. – Полет 954 на „Олимпик Еъруейс“ се удря в планина в Кератеа, Гърция и убива 90 души при най-смъртоносната катастрофа с „Дъглас DC-6“ в историята.

1974 г. – Чрез референдум Гърция отхвърля с 69,2% от гласовете кралската институция и установява парламентарна република.

1976 г. – Eagles пускат на музикалния пазар своя албум Хотел Калифорния

1980 г. – Марк Дейвид Чапман убива Джон Ленън в Ню Йорк.

1987 г. – Президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписват във Вашингтон Договор за унищожаване на ядрените ракети с малък и среден обсег на действие

1991 г. – Държавните глави на Русия, Украйна и Беларус подписват споразумение за разпускане на Съветския съюз и създаване на Общност на независимите държави.

1991 г. – Мирча Снегур е избран за първи президент на Молдова.

2004 г. – Даймбег Даръл – китаристът на американската груув метъл група Пантера, е застрелян на сцената на клуб Alrosa Villa в Калъмбъс, Охайо, минута след като е започнал шоуто с новата си група – Damageplan.

Родени на 8 декември

65 пр.н.е. – Хораций, римски поет († 8 пр.н.е.)

1542 г. – Мария Стюарт, кралица на Шотландия и Франция († 1587 г.)

1626 г. – Кристина, шведска кралица († 1689 г.)

1708 г. – Франц I, император на Свещената Римска империя († 1765 г.)

1742 г. – Жан Серюрие, френски маршал († 1819 г.)

1815 г. – Адолф фон Менцел, немски художник († 1905 г.)

1825 г. – Андрей Бекетов, руски ботаник († 1902 г.)

1832 г. – Бьорнстерн Бьорнсон, норвежки писател, Нобелов лауреат († 1910 г.)

1861 г. – Аристид Майол, френски художник († 1944 г.)

1864 г. – Камий Клодел, френска скулпторка († 1943 г.)

1865 г. – Ян Сибелиус, финландски композитор († 1957 г.)

1868 г. – Николай Богданов-Белски, руски художник († 1945 г.)

1875 г. – Иван Караджов, български революционер († 1934 г.)

1879 г. – Андрей Архангелски, руски геолог († 1940 г.)

1886 г. – Диего Ривера, мексикански художник († 1957 г.)

1888 г. – Владимир Заимов, български офицер († 1942 г.)

1907 г. – Артин Артинян, американски филолог († 2005 г.)

1907 г. – Иван Попов, български учен († 2000 г.)

1908 г. – Сребро Бабаков, български комунист († 1950 г.)

1911 г. – Лий Дж. Коб, американски актьор († 1976 г.)

1914 г. – Полина Недялкова, първата жена-генерал от българската армия († 2001 г.)

1925 г. – Джими Смит, американски джаз органист († 2005 г.)

1926 г. – Йоахим Фест, немски историк († 2006 г.)

1927 г. – Владимир Шаталов, съветски космонавт († 2021 г.)

1930 г. – Максимилиан Шел, австрийски актьор († 2014 г.)

1933 г. – Спиро Дебърски, български футболист

1934 г. – Вили Казасян, български композитор († 2008 г.)

1936 г. – Дейвид Карадайн, американски актьор († 2009 г.)

1938 г. – Елка Бакалова, български изкуствовед

1938 г. – Красимира Колдамова, българска балерина

1943 г. – Джим Морисън, американски певец (The Doors) († 1971 г.)

1943 г. – Самуил Сеферов, български художник

1945 г. – Наташа Водин, немска пиисателка

1945 г. – Мариля Родович, полска поп певица

1953 г. – Ким Бейсингър, американска актриса

1955 г. – Веселин Панайотов, български учен

1957 г. – Фил Колин, британски рок музикант

1964 г. – Тери Хачър, американска актриса

1966 г. – Шиниъд О'Конър, ирландска певица († 2023 г.)

1972 г. – Златин Михайлов, български футболист

1973 г. – Кори Тейлър, американски певец (Slipknot)

1974 г. – Ирина Никулчина, българска биатлонистка

1976 г. – Доминик Монахан, английски актьор

1978 г. – Йън Сомърхолдър, американски актьор

1981 г. – Азра Акън, турска киноактриса

1982 г. – Ники Минаж, американска рапърка

1985 г. – Алексей Печеров, украински баскетболист

1986 г. – Амир Хан, британски боксьор

1986 г. – Кейт Воугъл, американска певица