6 юли в историята

1253 г. – Миндаугас е коронован за първи крал на Литва.

1415 г. – Ян Хус е изгорен на клада като еретик.

1483 г. – Ричард III е коронован за крал на Англия.

1538 г. – Сър Томас Мор е екзекутиран като предател поради противопоставянето му краля на Англия Хенри VIII да оглави Англиканската църква.

1609 г. – В Бохемия е обявено правото на свобода на вероизповеданието.

1785 г. – Доларът е обявен за национална валута на САЩ.

1868 г. – Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим.

1885 г. – Луи Пастьор прави първата ваксинация на човек, като спасява ухапано от бясно куче дете. Това бил 9-годишния елзасец Жозеф Майстер.

1919 г. – Първият полет през Атлантическия океан с английския самолет R34 завършва успешно с кацане в Ню Йорк.

1922 г. – Три български опозиционни партии се обединяват в коалицията Конституционен блок.

1928 г. – Прожектиран е първият напълно озвучен филм – Светлините на Ню Йорк на режисьора Браян Фой.

1940 г. – Военен съд в Тулуза задочно осъжда на четири години затвор лидера на Съпротивата генерал Шарл де Гол – по-късно президент на Франция.

1957 г. – Алтея Гибсон става първият чернокож атлет, който спечелва тенис шампионата Уимбълдън.

1964 г. – Малави обявява независимост от Обединеното кралство.

1966 г. – Държавата Малави е обявена за република с първи президент Хастингс Банда.

1967 г. – Нигерийската гражданска война: Нигерийската армия нахлува в Биафра, с което започва войната.

1973 г. – Английската рок група Queen издава първия си сингъл – Keep Yourself Alive.

1975 г. – След държавен преврат Коморските острови обявяват независимост от Франция.

1988 г. – Пожар на петролната платформа Пайпър Алфа в Северно море отнема живота на над 120 работници.

1990 г. – Петър Младенов подава оставка, като председател (президент) на Република България, след обществен натиск, заради изречената фраза „По-добре е танковете да дойдат“.

2005 г. – МОК избира Лондон за домакин на Летните олимпийски игри през 2012 г.

Родени на 6 юли

1781 г. – Джон Слоут, американски офицер († 1867 г.)

1781 г. – Томас Стамфорд Рафълс, британски изследовател († 1826 г.)

1789 г. – Мария-Изабела Бурбон-Испанска, кралица на Двете Сицилии († 1848 г.)

1796 г. – Николай I, цар на Русия († 1855 г.)

1818 г. – Адолф Андерсен, немски шахматист († 1879 г.)

1819 г. – Ернст Вилхелм фон Брюке, германски физиолог († 1892 г.)

1824 г. – Павел Зотов, руски офицер († 1879 г.)

1832 г. – Максимилиан I, Император на Мексико († 1867 г.)

1833 г. – Александър Пушкин, руски генерал († 1914 г.)

1838 г. – Ватрослав Ягич, хърватски славист († 1923 г.)

1844 г. – Иван Гюзелев, български просветен деец († 1916 г.)

1859 г. – Вернер фон Хейденстам, шведски писател, Нобелов лауреат през 1916 († 1940 г.)

1861 г. – Радой Сираков, български военен деец († 1921 г.)

1863 г. – Реджиналд Маккена, британски политик († 1943 г.)

1874 г. – Джоузеф Томпсън, американски психоаналитик († 1943 г.)

1876 г. – Стефан Стефанов, български политик, индустриалец († 1945 г.)

1877 г. – Петър Раков, български революционер († 1907 г.)

1879 г. – Агрипина Ваганова, руска балерина († 1951 г.)

1880 г. – Ангел Георгиев, български революционер († ? г.)

1881 г. – Стоян Атанасов, български книгоиздател († 1964 г.)

1883 г. – Григор Василев, български политик († 1942 г.)

1886 г. – Марк Блок, френски историк († 1944 г.)

1897 г. – Максимилиан фон Еделсхайм, германски офицер († 1994 г.)

1898 г. – Ханс Айслер, немски и австрийски композитор, обществен деец, професор († 1962 г.)

1899 г. – Асен Суичмезов, български общественик († 1978 г.)

1903 г. – Илия Петров, български художник († 1975 г.)

1907 г. – Фрида Кало, мексиканска художничка († 1954 г.)

1913 г. – Адам Лиментани, английски психиатър († 1994 г.)

1913 г. – Живко Ошавков, български социолог († 1982 г.)

1919 г. – Осуалдо Гуаясамин, еквадорски художник и скулптор († 1999 г.)

1921 г. – Нанси Рейгън, първа дама на САЩ (1981 – 1989) († 2016 г.)

1923 г. – Войчех Ярузелски, президент на Полша († 2014 г.)

1924 г. – Серж Льоклер, френски психоаналитик († 1994 г.)

1925 г. – Бил Хейли, американски рок музикант († 1981 г.)

1927 г. – Джанет Лий, американска актриса († 2004 г.)

1928 г. – Джордж Дьокмеджиян, американски политик († 2018 г.)

1929 г. – Тончо Жечев, български литературен критик († 2000 г.)

1930 г. – Тодор Стоянов (режисьор), български режисьор († 1999 г.)

1931 г. – Антонела Луалди, италианска актриса

1935 г. – Тензин Гяцо, Далай Лама XIV, Нобелов лауреат през 1989

1940 г. – Нурсултан Назарбаев, президент на Казахстан

1941 г. – Невена Мандаджиева, българска актриса

1942 г. – Георги Германов, български народен певец

1943 г. – Глигорие Гоговски, югославски политик

1944 г. – Бернхард Шлинк, германски професор по право и писател

1945 г. – Бърт Уорд, американски актьор

1945 г. – Дору Давидович, авиатор, писател и уфолог († 1989 г.)

1946 г. – Джордж Уокър Буш, 43-ти президент на САЩ

1946 г. – Силвестър Сталоун, американски актьор и режисьор

1948 г. – Бодо Кирххоф, немски писател

1948 г. – Натали Бай, френска актриса

1948 г. – Уадийх Сааде, австралийски писател

1951 г. – Джефри Ръш, австралийски актьор

1953 г. – Ренета Инджова, министър-председател на България

1962 г. – Роман Кисьов, български поет и художник

1966 г. – Анатоли Кирилов, български футболист († 2009 г.)

1969 г. – Серафим Тодоров, български боксьор

1969 г. – Фернандо Редондо, аржентински футболист

1972 г. – Росица Анчева, български режисьор

1974 г. – Зе Роберто, бразилски футболист

1975 г. – Себастиан Рули, аржентино-мексикански актьор от теленовели

1975 г. – Фифти Сент, американски рапър

1977 г. – Макс Мирни, беларуски тенисист

1980 г. – Ева Грийн, френска актриса и фотомодел

1983 г. – Елис Гури, български борец

1997 г. – Георги Йомов, български футболист

ПРИЯТЕЛИ: 0.3 + 0.4	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook