Експозицията под мотото “ФИИ на 50. В новото време с ново лице” е посветена на половинвековния юбилей на Факултета и включва студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели от университета в старопрестолния град. Официалното откриване ще се състои на 6 декември от 18:00 часа.
Експозицията поглежда към историята, настоящето и към визията за бъдещето на факултета и артистите, завършили своето художествено образование в него. Погледът към историята разкрива основите, духа и възможностите, зададени от създателите. Стартирал като специалност в рамките на катедра „История“, Факултетът по изобразително изкуство е открит през август 1974 г.
Сред първите преподаватели в специалността са художници, утвърдили имената си с приноса си в българското изкуство: Михаил Кац, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, Васил Захариев, Любен Белмустаков, Кою Денчев, Иван Маринов, Александър Терзиев, Никола Гелов, Панайот Димитров – Понката, Ненко Маров, Янаки Манасиев. Първите обособени катедри са: Живопис, Графика, Скулптура и специални теоретични дисциплини.
В по-късен период и в по-широк структурен формат във ФИИ преподават и Величко Минеков, Димо Заимов, Христо Нейков, Никола Хаджитанев, Константин Денев, Цанко Петров, Георги Костов, Мотко Бумов, Георги Стойков, Димитър Трендафилов, Спиридон Борисов, Иван Бочев, Станислав Памукчиев, Стефан Лютаков, Кирил Мескин, Никола Николов, Илия Илиев, Олег Гочев, Пеньо Пенев, Йордан Парушев, Марин Добрев и др.
Експозицията е оформена като репрезентативна (но и актуална), разкрива многообразния артистичен профил на обучаваните във ФИИ студенти от различните специалности: Живопис, Скулптура, Графика, Графичен дизайн и визуални комуникации, Рисуване и интермедия, Стенопис, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Визуални изследвания.
Освен „класически“ художествени жанрове, в изложбата присъстват и някои сегменти от съвременните им пластични адепти и алтернативи: видеоарт, интермедиалност, инсталационни форми, видеодокументиран процес на художествена обработка на обемно духано стъкло. Чрез наблюдение върху интереса към тях ще бъде изследвана приложимостта на подобни практики в контекста на традиционното художествено образование у нас. Селекцията от дипломни студентски работи би спомогнала да се направи и времеви мост с настоящите студенти в търсене на оптимални художествени критерии, неподвластни на „мода“ и стилове, подчинени на академичното образование с висока професионална и естетическа стойност.