Характерен за автора е сложния пластичен изказ, а присъствието на божественото се усеща не само в емблематичните му библейските сюжети. Художникът улавя подсъзнателните ни представи за един духовен свят, рисува виденията за светци и ангели в оня изминал, но сякаш останал у нас вековен живот. Духовността е основната линия, преминаваща през плътната му живопис. Пътят към духовността, смирението и познанието е бавен и дълъг. Така и процесът по изграждането на образите и композициите в неговите творби преминава през няколко месечна работа. Според Васил Василев „завършването на една картина изисква дълго търсене и търпеливост, докато намериш пътека, която да стане път“.
Със завидни познания в сферата на изкуството и нестихващ интерес към нови търсения, понякога конкретен образ оставил своя отпечатък в съзнанието на автора може да е „вдъхновено“ начало на цикъл живописни платна. Такива са разнообразните „извори“ в творчеството на Васил Василев, вдъхновени от едноименната картина на френския представител на неокласицизма Енгър. За Васил Василев изворът е метафора, разглеждана в много посоки - сътворението и началото на всичко земно и духовно, източник на вътрешно богатство и чистота. Най-силният носител на символиката на „извора“ е жената, олицетворяваща всичко плътско и духовно, невинност и грях, майка, любима, блудница. Жената заема специално място в творчеството на художника – лишен от конкретика и детайлност, женският образ е по-скоро силно емоционално присъствие.
Темата за „Христос и Блудницата“, проследена в цикъл от три картини, макар и библейска звучи толкова актуално и днес, когато добро и зло, редно и нередно са категории без ясни очертания. Опирайки се на християнските добродетели и постулатите за прошка и разкаяние, живописните разкази предават послание, че всеки има право на втори шанс и възможност да преоткрива добротата в себе си.
Наред с разпознаваемите сюжети, платната на Васил Василев се отличават и със силно характерен колорит и цветови комбинации: яркото неаполитанско жълто, разложено до полутонове грее на фона на плътни сиви нюанси, придаващи спокойствие и баланс. Мастилената плътност и дълбочина на кобалтовото синьото почти винаги е съчетана със специфично искрящо смарагдово зелено, допълващи се по нестандартен начин и създаващи интензивни вибрации. С голямо майсторство и лекота авторът борави със светлината, насочена, търсена и създадена – искряща свещичка в ръката; почти трептящ и пулсиращ ореол около главата на светец, показващ връзката с божественото; светлина в небето, подобна на божествен знак.
Живописта на Васил Василев не се побира в норми. Особено показателен е факта, че той е сред основателите на Свободната зона за изкуство „Вулкан“ от началото на 80-те години във Варна. Заедно с Ванко Урумов, Стоян Цанев, Милко Божков, Александър Капричев, Стоимен Стоилов и други превърнали се в знакови за съвременното изкуство художници, създават арт колонията, която е метафора за свободно от догми изкуство и културна идентичност в България.
Заповядайте на откриване на изложбата „Вдъхновено“ на 10.10.2024 /четвъртък/ в 18:00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon за среща с автора и вашето вдъхновение!