Проучванията на изключителния Стивън Хокинг за произхода на Големия взрив променят света на физиката и космологията, но пораждат и много нови въпроси. Техните отговори един от най-светлите умове на науката търси в продължение на 20 години заедно със своя близък сътрудник Томас Хертог . А революционната теория, до която двамата достигат, е обобщена и разгърната в приносното издание на „За произхода на времето. Последната теория на Стивън Хокинг“, което вече може да откриете на пазара в превод на Елена Филипова (изд. „Сиела“).

Откровена и изпълнена с респект, тази книга за Стивън Хокинг и неговото научно наследство предлага съвсем различна гледна точка за историята на Вселената, произхода на времето и законите на физиката.

Връщайки се далеч назад във времето, Хокинг и Хертог откриват едно по-дълбоко ниво на еволюция, в което физическите закони се трансформират и опростяват, докато частиците, силите и дори самото време изчезнат. Това ги довежда до революционна идея: законите на физиката не са запечатани в камък, а се раждат и се развиват съвместно, докато вселената, която управляват, се оформя.

„Време е да престанем да се правим на Бог“, казал Хокинг. Защото как можем да наблюдаваме нещо отстрани, ако сме част от нещо?

Хертог допълва, че един истински квантов поглед към Вселената дава възможност космологията да бъде изградена отново от вътрешна гледна точка – същността на окончателната теория на Хокинг.

„За произхода на времето. Последната теория на Стивън Хокинг“ запознава читателите на достъпен език и с всички ключови моменти от историята на съвременната физика и космология – с еволюцията на науката от Нютон до днешни дни и с невероятните научни постижения и смелите теории – от квантовата механика и теорията за Големия взрив до струнната теория, мултивселената и идеята за Вселената като холограма.

А на 11 май от 20:30 ч. самият Томас Хертог ще разкаже за своето пътешествие със Стивън Хокинг до Големия взрив и обратно и пред българска публика в рамките на Софийски научен фестивал.

Също като Айнщайн, Стивън Хокинг мислеше, че дългосрочното бъдеще на човечеството в крайна сметка ще зависи от това колко добре сме разбрали най-дълбоките си корени. Това го движеше в неговото изучаване на Големия взрив. Окончателната му теория за Вселената е нещо повече от само научна космология. Това е една космология в хуманистичния смисъл, в която Вселената е разглеждана като наш дом – макар и голям, – а нейната физика има корените си в нашите отношения с нея.

Томас Хертог