🔹Константин Кирков е роден в Плевен в семейството на Христо Кирков и Куна Цанкова. През 1889 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в 4-ти артилерийски полк. Със стипендия продължава образованието си във Висшата инженерно-артилерийска академия в Торино, а след завръщането си е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище в София.
🔹През 1900 г. издава своя труд „Записки по военна педагогика”.
🔹През следващите години служи като командир на погранична рота в Родопите, командир на I-во планинско артилерийско отделение в Берковица, а от януари 1912 г. е командир на Видинския крепостен батальон. Участва и в комисиите по приемане на артилерийското въоръжение.
🔹По време на Балканската война е изпратен във Варна заедно с Трето крепостно отделение от Видинския укрепен пункт и е назначен за началник на артилерията на Варненския укрепен пункт. През май 1913 г., заради изменената военнополитическа обстановка и подготовката за война срещу Сърбия, се връща отново във Видин. По време на Междусъюзническата война участва в защитата на града от сръбското настъпление.
🔹На 18 януари 1914 г. подполковник Константин Кирков встъпва в длъжност началник на Военния флот. Командната му дейност се осъществя по време на Първата световна война, като без да е морски офицер, той се справя успешно с тази задача.
🔹Под негово ръководство е разработен план за изграждането на модерен флот. В периода на управлението му са осъществени нови доставки на военна техника и материали. На 25 май 1916 г. в състава на Военноморските сили е приета първата българска подводница UB-18, а на 1 май 1917 г. официално е открита Българската водохвърчилна станция (първоначално тя разполага с 4 водосамолета, а впоследствие броят им нараства на 10, има 3 пункта за базиране и метеорологична станция).
🔹Под командването на Кирков Българският флот бележи и своята втора морска победа – взривяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”. Той потъва на 25 февруари 1916 г. южно от Варненския залив след като попада на мина, поставена от българските военни моряци.
🔹Името на Константин Кирков се свързва и със създаването на Морската пехота, която на 5 септември 1916 г. извършва успешен десант в района на Балчик и заедно със сухопътните части на Трета армия освобождава Добруджа.
🔹Като началник на Флота Кирков насочва усилията си и към утвърждаването на авторитета на българските военноморски кадри, тяхната добра подготовка и издигането на престижа на Машинното училище. През 1916 г. за снабдяването на по-бедните ученици с учебници е създаден фонд за възпитаниците на Машинното училище. Този фонд е наречен на името на генерал Кирков като израз на признание за приноса му в развитието на морското и техническото образование в България.
🔹На 27 февруари 1917 г. Константин Кирков е произведен в чин генерал-майор. След прекратяване на военните действия в Черно море дейността му има повече политически и дипломатически характер. Той защитава българските интереси и се противопоставя на опитите на Германия да подчини Българския морски флот, както и на Австро-Унгария да обсеби корабоплаването по река Дунав.
🔹Генерал-майор Кирков остава запомнен като един от най-успешните началници на Военния ни флот.
Заради тежко заболяване напуска служба на 19 май 1919 г. Умира на 1 септември 1920 г. в гр. Казанлък.