Творчеството на големия български писател Алек Попов, който ни напусна без време на 22 март, ще отпразнуваме по време на тазгодишните Празници на изкуствата на фестивала „Аполония“ 2024 г.

На 5 септември от 18:00 ч. заповядайте в двора на Градска художествена галерия – Созопол, където заедно с доц. Димитър Камбуров, Светлозар Желев, Деляна Манева и Захари Карабашлиев ще почетем таланта на писателя и необятните светове, които той завеща на родната литература, както и ще отбележим сборника „Нови и избрани разкази“.

„Не бях си представял, че някой може да пише толкова смешно за българското, колкото Алеко, и този някой да се казва Алек, и да го прави с ниво на професионализъм и можене, чиято образцовост традиционно асоциираме с англосаксонския литературен свят на властни издателства и мракобесни редактори.

Това да може да се прави българска литература, която така да познава българското, да му се надсмива и да го подиграва, да го разкрива и да го разкатава, но без да го разобличава или унижава, а смехът ѝ да е помитащ и все пак милостив, и тя да е написана от български писател, който да е в същото време стройно и естествено европеец и космополит - всичко това не можеше да бъде и беше факт. Бях станал свидетел на епифания“, пише доц. Димитър Камбуров в своята статия, посветена на Алек Попов.

Винаги верен на убеждението си, че литературата трябва и може да бъде коректив на най-мрачните особености на едно общество, фин изследовател на българската народопсихология и верен спътник на трезвия поглед към света, Алек завеща на родната литературна сцена творби като „Мисия Лондон“, „Мисия Туран“, дуалогията „Сестри Палавееви“, „Митология на прехода“, „Черната кутия“ и други.

Неговите разкази, романи, есета, пиеси, сценарии създадоха понякога неудобен, но винаги точен калейдоскоп на родната действителност и на противоречията, заложени в нашата душа.

Писател, светъл ум и пътешественик в езика, той остава завинаги в златната антология на българската литература.