Преди това пиесата „Ботушът“ донесе на своя автор Лило Петров награда „Икар“ 2024 за нова българска драматургия. Актьорските награди „Аскеер“ 2024 г. препотвърдиха високата художествена стойност на драматургичния текст в първата му реализация на българската театрална сцена, с което „Ботушът“ влезе във варненската театрална история с безпрецедентните 4 отличия на професионалната гилдия.
Ако добавим към тях номинацията за „Аскеер“ в категория поддържаща роля на Недялко Стефанов и селекцията на спектакъла в Друмеви театрални празници и МТФ „Варненско лято“, признанието става още по-значимо. То донесе огромна радост на целия екип на Варненския драматичен театър и особено на режисьора Стоян Радев Ге.К., за чиято постановка „Домът на Бернарда Алба“ през 2006 г., да припомним, деветте актриси в представлението получиха 9 номинации за награда „Аскеер“ в категория главна женска роля. Връщайки се с празничен повод назад във времето, трябва да изтъкнем още, че самият Стоян Радев бе удостоен с награда „Икар“ 2012 г. в категория главна мъжка роля за своя Ричард III в едноименната постановка по Уилям Шекспир на Пламен Марков.
Но ето какво написа във фб профила си носителят на „Аскеер“ 2024 в категория главна мъжка роля Константин Соколов: „В рамките на 8 дни представлението "Ботушът" взе 3 награди: наградата на Друмеви театрални празници за най-добра мъжка роля, която си разделихме с Недялко Стефанов и Николай Божков; награда „Варна“ за ролята ми на Петър и за същата роля - награда „Аскеер“ за главна мъжка роля. Да, две от наградите се водят индивидуални, но тъй като театърът е колективно изкуство, тези награди по същество са признание за целия екип на представлението, защото само без един от тях, нищо нямаше да е това, което прави "Ботушът" стойностно представление. А то е такова, поради ред причини, главната от които е, че то разказва за безброй погубени души в едни страшни времена от българската история, които са ни белязали и които трябва да се помнят.
Поклон за: Лило Петров, който има смелостта не само да включи лампите в тази мрачна зала, а да седне на писалището и взирайки се в кръвта по стените, да я опише. За Стоян Радев, нашата камионетка, в която сме натоварени всички, която катери безстрашно баира нагоре и ни води към върха, независимо, че пътят към него е каменист и обрасъл. За Недялко Стефанов, Николай Божков и Станислав Кондов, с които всяка вечер, в която играем "Ботушът", умираме, държейки се за ръце, за да можем след представлението да се преродим заедно. За Даниела Николчова, която изгради черупката. За големия Калин Николов, създал болезнената звукова и музикална среда. За Деница Серафим, чиито вокали допълват болката. За всички технически служби, които със старанието си правят възможно реализирането на "Ботушът". Огромно благодаря на всички, които се вълнуваха заедно с мен по време на всички церемонии. Благодаря за всички честитки и пожелания, които получих. Благодаря за сърдечната подкрепа на всички приятели. Благодаря!“