Всички „публични жени“ са регистрирани, описани и преглеждани два пъти седмично от лекар. Информацията за встъпването им в професията и за здравословното им състояние е публична и оповестявана дори в печата.
Проститутките могат да практикуват само в определените публични домове. За всяка трябва да има осигурена стая и нужните хигиенни условия. Тя плаща такса за изваждане на документите й и книжката за проститутство, както и за лекарските прегледи. Общината дори отделя средства за построяване на публични домове.
На жриците на любовта било забранено да стоят пред вратите на тези домове, да посещават обществени места, като градини, паркове театри и т.н., и дори да се разхождат с мъже не само пеш, а и с файтон.
За публични жени се считали „всички моми, разведени жени или вдовици, които се занимават с проститутство т.е. с блудство, като средство за поминък“.
Не след дълго обаче става ясно, че дори и с правилника и регламентирането на дейността болестите продължават да се разпространяват. Освен това общественото недоволство расте. За това свидетелства и публикация в брой на вестник „Черно море“ от 1891 година.
„Твърде зле бие на очи решението на тукашния Общински Съвет, да се позволи на некоя си да практикува проститутство в града, в публичен дом. Едва ли ще откаже и на самият Съвет това. Едно общество да не намери ли някакви средства за да отстрани подобно мизерно желание в един свой член, да го остави на волята на Дявола - е непрепоръчително…“
В крайна сметка проституцията е криминализирана през 1896 година.