Всъщност многоетажното строителство съвсем не е новост за Варна. В града има редица примери за високи жилищни блокове. Вероятно преди десетилетия са будили същото възмущение у едни, а в други удивление.
Някои от многоетажните здания са станали толкова разпознаваеми и приети като част от пейзажа, че едва ли бихме могли да си представим града без тях. Такива примери са хотел „Черно море“, Общината, ХЕИ. За съжаление за построяването им преди десетки години са били пожертвани стари постройки и къщи, които са били буквално изринати.
Новопостроените и новостроящите се високи сгради в Бриз всъщност се намират срещу не по – ниски блокове, но разположени в „Чайка“.
Историята на една от най – емблематичните сгради в центъра на Варна – хотел „Черно море“.
Хотел „Черно море“ е едно от най – модерните и емблематични здания на миналия век, построено през 60 – те и 70 – те години. Намира се в карето, заключено между улиците „Ст. Караджа“, бул. „Сливница“, бул. „Княз Борис І“ и ул. „Баба Рада“. Проектиран е от арх. Симеон Димитров. Строител е Игнат Раденков. Открит е преди 45 години на 24 май 1978 година. От започването на строежа до пускането му в експлоатация обаче минава много време.
За да започне изграждането на хотела са унищожени всички сгради в карето, в което се намира. Сред тях е и тази на едно от най – старите училища в града. Става дума за начално училище „Сулини“, построено с дарение от гръцкия търговец Васили Сулини. Школото е вдигнато на мястото на стар хан, който е бил собственост на Хаджи Стамат Сидеров, който помага и за построяването на първото българско училище.
През 1906 година излиза закон за закриване на гръцките училища и „Сулини“ запустява. Година по – късно в зданието се настанява синът на Хаджи Стамат Сидеров. Следват съдебни дела за собствеността на имота. През това време школото отваря пак врати, но като българско. Закрито е след 1944 година. До разрушаването през 60 – те години на 20 век сградата се използва от Музикалното училище „Добри Христов”.
За изграждането на многоетажната сграда, която формира началото на две главни пешеходни улици в града, е променена част от градоустройствената структура на центъра.
Старите варненци разказват, че изкопът за зданието дълги години е стоял пълен с вода от избилите подпочвени води. Децата плували в импровизирания басейн и се придвижвали със салове. Около десетилетие отнема, за да се стигне до завършения вид на сградата.
На партера се е намирал и корекомът, привличал любопитните погледи на минувачите с лъскавите си стоки достъпни за елита и притежателите на долари.
До днес е запазена основната визия на сградата, която има един основен висок обем, поместващ хотелската функция и втори нисък обем, в който са разположени входът, лоби барът, ресторантът и всички други помощни помещения. Главният вход е оформен със силно изнесена козирка.
Фасадата на сградата е изградена от черен врачански конгломерат. Видимият бетон пък е интегриран в ниския обем с видима конструкция. Силно издадените корнизи, завършващи сградата във височина и структурата на терасите са едни от най – отличителните архитектурни белези на сградата.
През последните няколко години се извършват съществени подобрения по материалната база на хотела. Стаите са обновени. В ниското тяло се правят реконструкции и промени като едната част вече е завършена и функционира като заведение, а в другата все още текат ремонтни работи.
Използвани снимки: Europeana, fb/ Стара Варна, fb История на град Варна в дати, години, събития и снимки