Бърза популярност добиват онези места, които носят духа на големите европейски градове. Следвайки примера от чужбина и с уменията усвоени там Иван Маринов успява да наложи сладкарницата си като най-модерната в града.
Освен с интериора и изделията, които предлага, тя привлича и с това, че в него са еднакво добре посрещнати и мъже и жени. В началото на 20-и век кафенетата са места за събиране основно на представители на силния пол. Маринов проявява изобретателност още с рекламирането на заведението си. Той са издава картичка със снимка и текст, в която описва предлаганите услуги. Освен това пуска и други материали, както и публикации в пресата.
„Сладкарницата на Иван Маринов. Само в нея ще намерите най-голям асортимент от всички видове бонбони, фрукти, годежни бонбонерки и разни други захарни артикули“, гласи една от рекламите.
Иван Маринов се завърнал във Варна след дълга сладкарска практика в Букурещ. Специализирал сладкарско изкуство в Европа, където посетил всички прочути сладкарски фабрики. Изучил изкуството да произвежда захарни миниатюри, захарни цветя, разни кристализации. Взел участие в Лондонската балканска изложба и бил награден със златен медал. Възхитени от неговото изкуство англичаните го направили управител на една голяма модерна сладкарница. След обиколка из европейските градове се завърнал във Варна и в сдружение с брат си отворили сладкарница в хубавото здание на хотел Бекир. Това се случва малко след Балканските войни.
„Сладкарницата ще бъде една от ония, каквито България още не е виждала – разкошна и великолепна“, се казва в една от публикациите от онова време.
Действително сладкарницата е модерно обзаведена. Тя има виенски столове, кръгли бели масички, стенни рамкирани огледала, остъклени дървени шкафове. Стоките са подредени върху рафтове зад големи стъклени витрини.
На рекламната картичка, която издава пише: „Първата модерна сладкарница Маринов – Варна“, а на задната и страна се чете:
”Почитаеми г. г. Варненци, Умоляваме Ви, преди да решите да си поръчате, или да си купите козунаци, също когато ще си набавите всичко нужно, за да си ги подготвите в дома си, заповядайте да чуете нашите специални наставления от опита ни, който направихме с разните наши брашна. Смеем да Ви препоръчаме най-подходящите брашна на г. Д. А. Буров, каквито брашна сме набавили. Пристигнаха ни красиви подаръци: яйца от шоколад и захар, както и много още видове интересни. Поръчки се правят в сладкарницата Маринов, Мусаллата ; или малката Парижка сладкарница.
С почит: Маринов и Сие.”
С почит: Маринов и Сие.”
Иван Маринов стопанисва сладкарницата 18 години. Междувременно провежда дамски курсове по сладкарство, както и курсове за мъже – майстори-сладкари, организирани от Варненската търговско-индустриална камара.
Повече за дейността на Маринов четем в брой на вестник „Търговски фар“ от 1916.
„Варна се радва на един единствен добре уреден локал за смесено посещаване, от дами и мъже с добър набор от захарни деликатеси и сладкиши. Това е станалата известна вече и вън от град Варна и взимана за образец в другите градове сладкарнинца „Ив. Маринов“.
Като учител на дамския курс по сладкарство учуди гражданството ни с всестранното си познанство по професията си. Виждаме го и като незаменим преподавател в мъжкия курс на майсторите – сладкари на Варненска търговско – индустриална камара.
Заема се с устройването на една модерна фабрика за луксозно сладкарство, бонбониерство и други захарни артикули.“, се казва в статията. Идеята за фабриката идва, за да осигури стока у нас, която иначе се внася отвън заради липсата на майстори. Тя е по – скъпа и често не толкова прясна, пише още вестникът.
По-малкият брат на Иван Маринов и негов ученик също отваря сладкарница във Варна на ул. “Преславска” 29. Отначало е известна като малката Парижка сладкарница, а от средата на 20-те години на XX век носи името “Париж”.