В диалог по проблема от бизнеса посочиха, че новите форми на надомна и дистанционна заетост са малко популярни, а са подходящи за групата.
Заместник-председателят на Стопанската камара Димитър Бранков представи резултати от анкета, според която основните пречки хората с дефицити да не се трудят са бариерите в архитектурната среда, ниското образование и липсата на пари да се оборудват специфични работни места:
В така наречените специализирани кооперации - предприятия на хора с увреждания, са заети в момента не повече от 3-3,5 хиляди души. Преди 25 години бяха заети над 50-55 хиляди души. Очевидно стимулите, които дава законодателството, общата регулаторна рамка и икономическата среда се явяват някаква пречка за развитие на заетостта в този тип предприятия.
Бизнесът и сега не спазва записаното в закона минимум 4 процента от персонала да са хора с увреждания. В малките български фирми с преобладаващо наети до 10 души това не работи. Изход има и той е предложен, но повече от година реакция на държавата няма:
Това задължение да може да бъде изпълнявано и по алтернативен път, чрез съответен процент доставки от предприятия и кооперации на хора с увреждания, които да се признават за изпълнение на това задължение. Това се подкрепя, между другото, от организациите на хората с увреждания.
В коментар на резултатите от проучването заместник социалният министър Светлана Дянкова каза, че само три процента посочват като трудност наемането и трудното освобождаване от такъв работник.
Работодателите в последно време намират навсякъде причини за това. Не виждат своето участие в целия този процес при наемането на хората с увреждане, смята Дянкова.