Коментар: Колко трябва да ти е акъла да организираш масово сборище на пристанище до вълнолом? Поклон пред паметта на децата, които загиват от глупостта на възрастните. Поклон пред водолазите.

Коментар: А Бдин, Шопен, Драгоман, Шейново защо не са синя зона? Заради правосъдието ли? Да не се задъхва правосъдието като върви и бързо да правораздава, че няма време.

Коментар: Става дума кой ще смени кралицата като глава на т.нар. Общност на нациите, а не на престола. Длъжността наистина не се наследява, за разлика от короната, която си е на Чарлз по право. Предлагам да уволните този, който ви е направил фалшивия превод и да назначите мен.

Коментар: е включих, за да помогна, да съм част от нещото, което бях нарисувала и което исках да се случи. Днес тази мечта е мъртва. Сега дневниците, в които записвах като ученичка всичко, в което участвах и правех, и исках, са труповете на тази мечта, твърдите им корици - дъски на ковчега, страниците - кадифето, върху което лежи мъртвецът. image Бясна съм, защото днес научих какво се случва с проекта "България на длан", който, без да искам, бях нарисувала и от който впоследствие станах част като гимназистка. Оказва се, че той е откраднат от чуждестранни инвеститори, които са го представили като свой. Договорили се с община Велико Търново да построят парк с миниатюри, под името "България в миниатюри" и да стопанисват терен от 15 декара в продължение на 10 години. При представянето на проекта украинските инвеститори "заимствали" голяма част от идеята от страницата на българския проект. За изработването на макетите са назначени руски, украински и турски творци, вместо български, въпреки че за родния проект се знае по-отдавна! В този фарс главните роли са изиграни от кмета на Велико Търново, който иска да прибира по левче от всеки посетител, от украинските инвеститори, българските министри, отговарящи за туризма и културата, които позволиха това да се случи, а може би дори са съдействали. Сърдечно нека благодарим и на г-жа Лична Изгода, която ни "забавлява" от десетилетия насам. Тя наистина е добра манипулаторка. А аз вече дори не съм бясна. Мъчно ми е и ме боли за всички участници в българския проект, за всички организации, дарители и инвеститори. Сега ми е тъжно, защото това е поредното погребение на една невероятна и изпълнима идея, зад която стоят много добри и интелигентни българи. Ако имах машина на времето, щях да се върна назад и да се боря - чрез правосъдието и медиите, със силата на правото и на словото. Искам да намеря начин "България на длан" да я има такава, каквато ние, българите, си я замислихме. Валерия Велчева, ученичка в ІХ клас,

Коментар: Добър вечер, драги слушатели, вие сте с "На живо от колко е скапан животът", а това е поредната петък вечер, в която всички сме изтощени, нервни, а аз на всичкото отгоре съм яхнала метлата! За да ви разкажа тазседмичната история, ще ви върна назад във времето, когато най-големият ми страх беше да не ми пишат забележка, че тичам по коридорите, а именно в четвърти клас. Онзи етап от живота ми беше рисуване - цветове, багри, светлосенки, щрихи, маски; мечтите ми - четки, темперни и маслени бои, туш, моливи. Не мисля, че ще ви учудя, като кажа, че съм участвала във всеки конкурс за рисунка, за който знаех. В един от тях условието беше да нарисувам онова, което най-много искаме и мечтаем да видим в България. Онова четвъртокласниче мечтаеше за много неща, но се спря на следното - парк с миниатюри на културни, исторически и природни забележителности, който да може да се посещава от учениците и чрез екскурзоводи да се обяснява местоположението и историческото, и културното значение на всеки обект. Разбира се, тогава формулировката ми беше далеч по-елементарна - исках да има място, където да ми е интересно и от помощ за историята и географията, тогава наричани "човекът и обществото". Рисунката ми стигна на регионално ниво и макар че не победих в конкурса, много се гордеех с работата си, или по-скоро с идеята. Тогава обаче не знаех, че вече има проект за такъв парк, който да се изгради в България. Щях да го разбера четири години по-късно. Още като "зайци" в софийската Втора английска "Т. Джеферсън" ни дадоха да разберем, че гимназията ни участва в много проекти и благотворителни инициативи. В първия месец след началото на учебната година получихме и доказателствата. По-големите ученици минаха през всички класове, за да ни поканят да се включим в проект - "България на длан", който преди толкова години беше мечтата, която бях изляла, пъстра, цветна и красива, на лист хартия. Веднага се включих, за да помогна, да съм част от нещото, което бях нарисувала и което исках да се с