Само при една от пробите е установено повишено съдържание на олово - 0,331 милиграма на килограм. Става дума за замразена цаца, хваната в Балтийско море от компания от Латвия и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи максимално допустимия лимит количества кадмий и живак. Още две проби скумрия, уловени в Атлантика и Тихия океан (от Китай) имат стойности за олово, попадащи в жълтия сектор.
При тестване на живак не се установяват количества над нормата, но три проби - хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика и цаца от Балтика, попадат в предупредителния жълт сектор.
Според заключението на асоциацията редовната седмична консумация на океанска и морска риба е слаб до умерен риск за здравето. Организацията настоява постоянен мониторинг за тежки метали да се прави от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
В ЕС страните членки са длъжни да съобщават за всички нередности и опасности на пазара чрез централизираната Система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed - RASFF).
Справка в системата показва общо около 5400 сигнала за нередности или опасности в рибните продукти от началото на века. За сравнение предупрежденията за месните храни са 2600, за пилешкото около 2300, а за млечните са най-малко – 900.
Тежките метали са основни замърсители в рибата в 1410 случая. Следват патогенните микроорганизми - 780, паразитите - 560 и някои химични биозамърсители като хистаминът. Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна изобщо. На нея се падат около 40% от всички докладвани случаи на тежки метали - 1410 от 3600, а ако се включат и другите морски храни като миди, раци, скариди и октоподи числото скача над 50 на сто. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-много са за живак - 1250, на второ място е кадмият, а на трето е оловото.
Интересни са данните и за произхода на замърсената с тежки метали риба. Изненадващо на първо място е Испания - 534 случая. Следват държави от Азия – Виетнам, Индонезия и Сингапур.
Контролът в България се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Те са докладвали за 39 случая на опасна риба от общо 5400 в ЕС. За последен път това се е случило през 2014 г. От споменатите 39 предупреждения нито едно не е за съдържание на наднормени количества тежки метали, докато в ЕС те са 26% от всички докладвани случаи.
Изследването на потребителската организация показва още, че нарушения са открити и при две търговски марки, които са предлагали риба с изтекъл срок на годност, при това с повече от 3 месеца, за което вече са уведомени търговците.
Нередности има и при етикетите, тъй като производителят не е посочил правилното наименование на рибата. Например една проба е етикирана като „почистен хек“, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което всъщност е вид трескова риба. При други четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки като фосфатни соли.
При някои марки, особено филетираните риби, стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори е неблагоприятно на сърдечно-съдовата система.
От Асоциацията на производителите на рибни продукти категорично не се съгласиха с изследването на „Активни потребители“. „Твърде много грешки има вътре. Разминават се видове и имена на риби“, категоричен бе изпълнителният директор на рибарите Йордан Господинов. По думите му в анализа единият вид риба е посочен като цаца, а всъщност става въпрос за балтийски шпроти. Според него оповестяването на подобни данни вреди на сектораи най-вече на износа на риба.
„Опасностите в рибите са 3 вида – бактериални, химически и механически. Няма в рибите заболявания, които да се предават на хората. Има някои паразити, които са в червата, но при замразяване всичко умира“, уточни рибният експерт.