Подобна заявка за промяна на здравноосигурителния модел беше дадена още в средата на миналата година. Механизмът за финансиране на здравните дейности, на който са се спрели в ГЕРБ, е приложен например в страни като Германия и Австралия. Той предполагал далеч по-големи парични постъпления в държавата, но така или иначе в предстоящите промени в Закона за здравното осигуряване щели да залегнат и мерки, които да накарат хората да си плащат осигуровките.
Основната разлика по думите на Атанасова е, че с клиничните пътеки болниците могат да те лекуват само за едно заболяване. Така, ако например те приемат с инфаркт, но установят, че си хипертоник, лекарите нямат право да ти помагат за втората диагноза, преди да те изпишат и да те приемат повторно за лечение по различна пътека. Освен това, ако се наложи да ти направят изследване, което не е включено в съответния алгоритъм, трябва да се бъркаш за него от собствения си джоб. С другия механизъм обаче се поемали разходите за лечението на всички болести едновременно и той позволявал на лечебниците да оказват помощ за всеки здравословен проблем, който са установили съответните изследвания. Управляващите са на мнение, че след като се преустанови порочната практика на отписване и записване на пациентите, до голяма степен ще секне и източването на парите, които касата превежда по клиничните пътеки. Друга шашма, която правели заради сегашния модел болниците в момента, е да те записват за едно и също заболяване по различни пътеки, тъй като нямат право да те хоспитализират с еднаква диагноза повторно в рамките на 30 дни. Според Атанасова, докато съществуват клиничните пътеки, лечебните заведения ще опитват да злоупотребяват с парите, които се отпускат по тях.
Депутатката е убедена, че проблемът с изтичането на големи суми от касата ще се реши окончателно със стартирането на електронните досиета на пациентите. В касата вече подготвяли концепцията за здравните карти, която ще посочи какви данни ще се вписват в тях. Депутатите пък щели да обсъдят след ваканцията необходимите промени в закона за здравното осигуряване, които ще позволят въвеждането на системата. След пускането й не само лекарите щели да се отчитат пред касата по електронен път, но тя щяла да осъществи и връзката на пациентите с НЗОК, разясни Атанасова. Депутатката уточни, че когато е приет за лечение или е прегледан от специалист пациентът, това ще се отчита онлайн на момента и така ще се избегне дублирането и лекуването на мъртъвци, което се оказа сред най-честите далавери, смучещи парите на касата. Системата щяла да покрие и аптечната мрежа, а това означавало, че ще бъде сложен край на мъките на хронично болните хора, които години наред пият едни и същи лекарства, а чакат с часове на опашките при джипито за вписване в рецептурната книжка, за да могат да си ги вземат от фармацевта. В електронно досие обаче щяла да се вписва информацията за медикаментите, които трябва да се отпускат на пациента, и така аптекарят трябвало само да направи бърза справка с компютъра вместо да се мъчи да разшифрова почерка на медика. Освен това пациентите нямало вече да кибичат при лекаря, за да им изписва на хартия километрични рецепти.
Наесен депутатите щели да умуват също така дали да включат най-после частните фондове в осигурителния модел, с което да разбият монопола на НЗОК. Идеята предвижда 2% от вноските да отиват при тях, а те да покриват разходите по допълнителните услуги извън основния пакет.
Реформата щяла да направи по-достъпни здравните услуги
Реформата на болничните заведения цели основно да направи по-достъпна медицинската помощ за пациентите, категорична е шефката на здравната комисия към НС Десислава Атанасова. Според нея реформата е наложителна, тъй като такава въобще не е правена досега и България се е оказала на първо място в Европа по брой на леглата на глава от населението. Преструктурирането на лечебниците, на което депутатите дадоха ход с приетите наскоро законови промени, всъщност налагало изготвянето на актуална информация за необходимостта от даден вид здравно заведение в съответното населено място. В случай че няма нужда от голяма болница, селището ще разполага с медицински център с поне 10 легла и най-малко трима специалисти, сред които по вътрешни болести, които да могат да оказват помощ на пациентите, декларира депутатката. Ако пък населението е от възрастни хора, които страдат от сърце, ще има и кардиолог, обясни тя. Който се нуждае от по-сериозна помощ, ще бъде транспортиран в най-близката болница.
Диспансерите, които бяха закрити с промените в закона, пък можели да се трансформират в отделения или клиники. По отношение на поправките в закона за здравето, които предвиждат премахване на частните заведения, които се помещават в държавни болници, Атанасова каза, че е решено това да не се случва, стига първата да не е в пряка конкуренция с втората. Когато пък кандидатствали за разкриване в дадено селище частна и общинска лечебница, втората щяла да се ползва с привилегия.