Според СОПА и „Зелените” по случая има редица закононарушения. В извадка от жалбата се казва например, че: „Издавайки атакуваната заповед след позоваване на нищожни документи и при други нарушения на материалния и процесуалния закон, областният управител на област Варна е излязъл извън границите на своите правомощия.”
Посочва се, че от приложените фотокопия на актове от 2000 г. е видно, че към датата на издаването на сертификата – 14.08.2007 г., статутът на описаните в Заповед № РИ-09-8500-18 /08.06.2009 г. имоти или поне на голяма част от тяхната територия не е частна държавна, а изключителна държавна собственост, каквито имоти съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията и чл.6, ал.3 във връзка с чл.2, ал.1, и чл.7, ал.1 от ЗДС не могат да се обявяват за частна държавна собственост, нито да бъдат обект на разпореждане, при това без търг и конкурс, както е сторил в случая Областният управител.
Или още: – „Целта на закона е да се насърчат инвестиции на доказали се инвеститори, които действат в съответствие с обществения интерес. Случаят не е такъв. Определеният купувач не е доказал качеството си на способен и добросъвестен инвеститор. Определеният купувач „Холдинг Варна” АД не е оказал качеството си на способен и добросъвестен инвеститор.
Нещо повече, свързаното с „Холдинг Варна” АД дружество „Спортен комплекс Варна” АД е известно с това, че през 2007 г. събори един от най-красивите стадиони в югоизточна Европа с неясна перспектива дали съществуващата повече от две години дупка ще бъде заместена някога от стадион.”