Бяла лястовичка досущ като тази на Йордан Йовков уловил кметът на шуменското село Мировци Валентин Христов. Само за по-малко от денонощие дечурлига и работници по временната заетост разнесли мълвата за находката по съседните села и вчера към Мировци тръгнаха болни и просто любопитни от съседните Преселка и Сечище. "И баба от Беджене пиши и тя ще дойде", каза хлапак от селото в желанието си да предаде още по-масова представа за събитието. Село Мировци е между Шумен и Добрич и някъде по тези места трябва да е видял или чул за птичката и Йовков, преди да я превърне в героиня на разказа "По жицата".

Малкото птиче събрало селяните под жицата до магазина в понеделник следобед. Контрастирало с останалите си събратя. "86-години съм живял, всичките окопи съм минал в Сърбия през войната, такова животинче нито бях виждал, нито бях чувал", слисан по детски обясни пред "Монитор" най-възрастният мировчанин Христо Ангелов. "Боже, доживях, 63 години съм глуха, бяла лястовичка да видя", разнежи се пенсионираната бивша счетоводителка на АПК-то Йорданка Тодорова. Леля Йорданка не чуваше повторените по четири-пет пъти репортерски въпроси, докато не целуна птицата на надеждата. Като отведнъж започна да отговаря чевръсто. "Я, оправи се, взе да чува", взеха я на подбив съселяните є. "Ще повярвам аз на бяла лястовичка, ако дядо Ристю хвърли бастуна и тръгне прав", недоверчиво се усъмни в птичето селянин на средна възраст.

"Доживях бяла лястовица да видя - тя тука по тия места е летяла, не можеше да дойде на себе си Йорданка. С тая птичка, каза тя, са свързани надеждите на хората, искам да има работа, да живеем по-богато и да останат в България младите." "Лельо Данче, туй е лястовичка ма, не е златна рибка", закодошиха я пак мъже от селото, но това не помрачи радостта на жената.

"Какво да я правя сега, явно още не е укрепнала, слезе от жицата и не можа да литне", умуваше кметът Валентин Христов. По опита, който има с домашните си гълъби и малките им, Вальо напълнил една спринцовка с вода, на върха є сложил мухичка и се превърнал в приемен родител за лястовичето. "Ако я върна, сигурно майка є няма да я иска в гнездото", колебливо обясняваше кметът. Чудел се дали да не я настани в една клетка и като укрепне, да я носи в Шумен, в градския зоокът за радост и надежда на деца и възрастни.