В България има общо 3 321 читалища.

В по-малко от половината българските културно-просветителни институции обаче има достъп до интернет и условия за ползване на най-важната услуга в дигиталната ера. Това сочат данни от проучването на Националния статистически институт относно дейността на читалищата в България през 2017 година. Проучването се провежда веднъж на 5-годишен период и обхваща всичките читалища у нас.

Според статистиката към края на 2017 година на територията на страната ни има 3 321 действащи читалища - 663, или точно 20%, са в градовете, а 2 658, или 80%, са в селата.

Спрямо 2012 година, когато е правено последното изследване на НСИ, са наблюдава ръст на броя на читалищата у нас.

За периода в страната са регистрирани нови 246 читалища, или ръст от 8%. 76 от новите читалища са създадени в градовете, а 170 - в селата.

Членовете на читалищата са общо 272 797, като спрямо 2012 г. броят им се увеличава с 34 593, или с 14.5%.

Данните сочат и че най-много действащи културно-просветни сдружения у нас има в област Пловдив - 207 на брой, от които 157 (75.8%) са в селата и 50 (24.2%) - в градовете. След Пловдив с най-много читалища са областите Стара Загора (183), Бургас (168), Варна (164) и Велико Търново (156). В София-град има 145 читалища, а в София-област - 150.

Най-малко читалища в страната са регистрирани в областите Видин (77), Габрово (77), Перник (81) и Кърджали (83).

За първи път изследването на НСИ събира данни за компютърната осигуреност, предоставяне на достъп до интернет, наличието на действащи библиотеки, както и зали за представления в народните читалища у нас.

Оказва се, че в едва 48.7% от читалищата на територията на страната се предлагат услуги за ползване на компютър с достъп до интернет за потребители.

Точният брой на дигитализираните "традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения" е 1 616.

В 3 045 читалища, или 91.7% от всички, има действащи библиотеки. В 76.6% от всички читалища има зала за представления.

В съответствие с целите на читалищната дейност се сформират школи/групи/състави, чрез които се "задоволяват потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място" (чл. 3, ал. 1 от Закона за народните читалища - бел. ред.).

През 2017 година тази любителската художествена творческа дейност се развива в почти всички читалища. В категорията "музикално и певческо творчество" общият брой на групите е 4 607. В тях има 49 796 участници. Общия брой на изявите на тези групи е 37 188 през годината. Най-голям е броят на съставите по фолклорно пеене - 2 778, с 30 816 участници и 22 411 изяви.

Танцовите състави са 3 178 с общ брой на участниците 56 640 и 20 807 изяви. В тази категория най-много са съставите по български народни танци - 2 386, с 44 593 участници и 16 129 изяви.

Общият брой на клубовете и кръжоците е 3 077 с 39 375 участници в тях и 13 985 изяви. Преобладават театралните клубове - 548, следвани от тези по приложни изкуства (454) и изобразително изкуство (404).

Общият брой на културните прояви през 2017 година е 37 118. Най-голям е броят на организираните от читалищата празненства и фестивали - 24 334, следван от честванията на бележити дати и годишнини - 21 267.