Събития:

1079 г. — Със заповед на полския крал е екзекутиран епископа на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става покровител на Полша.

1241 г. — Монголците, предвождани от Бату хан и Субетей, разбиват унгарската армия на крал Бела IV в битката за Мохач.

1713 г. — Подписан е Ултрехтският мир, с което завършва Войната за испанското наследство.

1805 г. — В Санкт Петербург, Русия и Великобритания подписват конвенция за създаването на общоевропейска коалиция срещу Наполеон, към която по-късно се присъединява и Австрия.

1814 г. — По силата на договора от Фонтенбло Наполеон абдикира и е прогонен на остров Елба. На трона се възкачва Луи XVIII.

1822 г. — Хиоското клане в Гърция.

1857 г. — Руският цар Александър II одобрява Герба на Русия - Двуглав орел.

1866 г. — В Браила е представена пиесата на Добри Войников „Райна княгиня“.

1868 г. — Премахване шогуната в Япония.

1879 г. — Руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.

1888 г. — В Амстердам официално е открита концертната зала Концертгебау, една от най-добрите в света.

1894 г. — Великобритания обявява протекторат над Уганда.

1899 г. — Испания прехвърля Пуерто Рико на САЩ.

1909 г. — Основан е град, който една година по-късно е наречен Тел Авив.

1919 г. — Влиза в сила уставът на Международната организация на труда.

1927 г. — Приета е Конституцията на Беларус.

1935 г. — Започва конференцията на Антантата в Стреза (Италия).

1944 г. — Английската авиация разрушава щаба на Гестапо в Хага.

1945 г. — Втора световна война: Армията на САЩ освобождава концентрационния лагер Бухенвалд, разположен край Ваймар.

1961 г. — В Ерусалим започва процесът срещу бившия офицер от СС Адолф Айхман за престъпления срещу евреите по време на Втората световна война.

1961 г. — Боб Дилън дебютира в Ню Йорк.

1964 г. — Фриц Фреленг и Дейвид ДеПати създават Пинко Розовата пантера.

1969 г. — Публикуван е Закон за паметниците на културата и музеите.

1970 г. — Космическият кораб „Аполо 13“ потегля за мисия на Луната; след експлозия на борда и дни на неизвестност астронавтите се приземяват успешно на 17 април

1982 г. — Англичаните Ранулф Фиънис и Чарлз Бъртън стават първите хора, извършили околосветска обиколка през полюсите.

1991 г. — Съветът за сигурност на ООН обявява прекратяването на военните действия срещу Ирак.

2002 г. — При военен преврат, членове на венецуелската армия задържат президента Уго Чавес и настояват за неговата оставка.

2006 г. — В Корлеоне е заловен е мафиотският бос Бернардо Провенцано.

2007 г. — Взривени са бомби пред дома на премиера и пред полицейско управление в град Алжир, загиват 23-ма, ранените са над 160.

2008 г. — За първи път в своята история, шампион на Русия по хокей стана Салават Юлаев (Уфа)

2008 г. — Във Вашингтон в новострояща се сграда е открит Музей на журналистиката и новините, наречен Нюзиъм.

Родени:

146 г. — Септимий Север, римски император († 211 г.)

1357 г. — Жуау I, крал на Португалия († 1433 г.)

1492 г. — Маргарита Наварска, кралица на Навара и френска писателка († 1549 г.)

1755 г. — Джеймс Паркинсън, английски физик († 1824 г.)

1803 г. — Козма Прутков, измислен руски писател († 1863 г.)

1869 г. — Густав Вигеланд, норвежки скулптор († 1943 г.)

1872 г. — Александър Ставре Дренова, албански поет († 1947 г.)

1893 г. — Дийн Ачисън, Държавен секретар на САЩ († 1971 г.)

1897 г. — Любомир Бобчевски, български актьор († 1963 г.)

1898 г. — Никола Захариев, български политик († 1945 г.)

1900 г. — Шандор Марай, унгарски писател († 1989 г.)

1908 г. — Виктор Абакумов, съветски офицер († 1954 г.)

1908 г. — Масару Ибука, японски предприемач († 1997 г.)

1922 г. — Александър Райчев, български композитор и теоретик († 2003 г.)

1926 г. — Христо Христов, български режисьор († 2007 г.)

1930 г. — Антон Шандор Ла Вей, американски основател на Църквата на Сатаната († 1997 г.)

1930 г. — Никълъс Брейди, американски финансист и политик

1936 г. — Иван Груев, български писател (+2013 г.)

1945 г. — Стефан Богомилов, български футболист

1948 г. — Марчело Липи, италиански футболен треньор

1950 г. — Георги Ифандиев, български писател, журналист и телевизионен водещ

1953 г. — Ги Верхофстад, министър-председател на Белгия

1953 г. — Силва Бъчварова, българска художничка и сценографка

1956 г. — Николай Камов, български политик

1958 г. — Алексей Ермолински, американски шахматист

1958 г. — Георги Славков, български футболист († 2014 г.)

1959 г. — Алеандро Балди, италиански певец

1961 г. — Винсънт Гало, американски актьор, режисьор, музикант и художник

1963 г. — Цветан Симеонов, български архитект

1966 г. — Петер Щьогер, австрийски футболист

1968 г. — Сергей Лукяненко, руски писател

1971 г. — Диана Йоргова , българска спортистка

1971 г. — Оливер Ридел, германски музикант (Rammstein)

1974 г. — Алекс Кореча, испански тенисист

1974 г. — Триша Хелфър, канадска актриса

1979 г. — Хейли Коуп, американска плувкиня

1980 г. — Стелиос Халкиас, гръцки шахматист

1981 г. — Алесандра Амбросио, бразилски модел

1981 г. — Миа Даймънд, унгарска порно актриса