За близо десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. Тъй като данъчните облекчения са огромни, платените данъци за 2016 г. са само 177 млн. лв., пише днешният брой на вестник "Сега". Най-голяма печалба се регистрира от игрите с търкане на билетчета.

"Ако през 2017 г. пазарът на тютюневи изделия е оценен на 3.5 млрд. лв., то платените акцизи и ДДС са за близо 3 млрд. лв. При огромните печалби в хазарта платените данъци за 2016 г. са 177 млн. лв.", показва анализ на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който цитира данни от системата Amadeus на Moody's.

Пред в. "Сега" Безлов обясни, че анализът на данните показва агресивно и бързо разрастване на пазара на хазартни игри в България. Според справката в Amadeus в България са регистрирани 1327 компании, които се занимават със залагания и хазарт. Крайните собственици на компаниите се изчисляват през алгоритми на системата. Оттам се вижда, че трите най-големи хазартни клъстера са групирани около компании на Васил Божков ("Ню Геймс" АД, "Евробет" ООД, "Национална лотария" АД и др.), Суди Озкан ("Принцес Свиленград" АД, "Стар Принцес" АД и др.) и "Саневиан" ООД ("Уин Сити" ЕООД, "Букмейкър 1" ООД и др.). Анализът на Amadeus показва броя на обявените служители в хазартните компании на Васил Божков (464 души), Суди Озкан (1307 души) и Саневиан (1762 души).

Според данните най-печеливши са компаниите на Васил Божков, които организират и игрите с търкане на билетчета. За 2017 г. "Ню геймс" АД и "Национална лотария" АД са обявили оборот от 88.5 млн. евро и 15.3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро. След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро. За сравнение според данните на Amadeus фирмите на Озкан и Саневиан имат оборот от 167 млн. евро и 69 млн. евро, а след данъците печалбата им достига 3.1 млн. евро и 5.8 млн. евро.

Международни изследвания показват, че хазартът създава зависимости, подобни на пристрастяване към наркотични вещества, коментира Тихомир Безлов. "Големият въпрос е защо политическите елити и бюрокрацията у нас за последните 28 години подкрепят нарастването на зависимостта от хазарта сред населението. Това е практически унищожаване на доход на семействата, съответно на страната, разрушаване на конкурентоспособност, създаване на зависими деца и родители - независимо дали е търкане на билетче, или изиграване на заплата на ротативки. Тъжно е да гледаш как няма българско градче без игрална зала. Особено песимистично е как телевизиите все по-активно рекламират тази хазартна зависимост (сравнима с наркозависимостта). Не съм гледал рекламните бюджети, но имам чувството, че освен че са от най-големите, най-бързо растат", коментира той.

За подбуждането на децата към хазартните игри с рекламата в медиите обърнаха внимание от Националната мрежа за децата. "Децата виждат тези образи реално. Те не могат да направят разликата между реалното и нереалното и затова стават жертва именно на този тип реклама", коментира пред БНР вчера изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов. "В Националния съвет за саморегулация има много ясно зададена тема, свързана с това, че търговската комуникация на хазартни игри не трябва да подбужда непълнолетните да участват в хазартни игри или да показва непълнолетни лица да участват в тези хазартни игри. Тоест няма да се използват дори и образи или твърдения, които са привлекателни за децата, а в този случай тази реклама в крайна сметка наистина подтикваше детското население в България да играе и да търка билетчета", обясни той. И припомни, че СЕМ излезе с едно отрицателно становище за това, което се прави в медиите, но Държавната комисия по хазарта и Министерството на младежта и спорта продължават да мълчат и да бъдат безучастни към проблема. "Все още очакваме в Комисията за медии и култура също да се разгледа тази тема, свързана с хазарта и с рекламата", добави той.