Изкуственият интелект може да предложи огромни ползи на научната сфера, но същевременно носи и множество рискове в зависимост от начина, по който се използва, твърди Демис Хасабис, основател и ръководител на водещата британска компания за разработка на изкуствен интелект DeepMind.

“Съществуват цял куп интересни и трудни философски въпроси ..., на които ще се наложи да отговорим в даден момент. Като например, по какъв начин искаме да управляваме тези системи, какви ценности искаме да вложим в тях, в каква област искаме да ги позиционираме, какво искаме да постигнем, използвайки ги", изтъкна предприемачът и невролог след прожекцията на документалния филм, посветен на AlphaGo - разработената от DeepMind AI система, която през 2016 година остави света с отворена уста, като победи световния шампион в сложната китайска стратегическа игра Го.

По време на дискусионния панел в Университетския колеж в Лондон Хасабис каза, че изкуственият интелект е "невероятен инструмент за ускоряване на научните открития", добавяйки, че според него "това ще бъде една от най-полезните технологии на човечеството". Въпреки това, подобно на други мощни технологии, "съществуват и рискове", предупреди той. "Зависи от това как ние, като общество, решим да го използваме.

Това ще определи дали последиците ще са положителни или отрицателни“, заключи британецът, който между другото беше обявен за човек на науката за 2017 година от списанията Science и Nature.

Системата за изкуствен интелект AlphaGo бе разработена в края на 2014 година от Хасабис и бизнес партньора му Дейвид Силвър в лондонския клон на компанията DeepMind, която по-късно стана част от "Гугъл". Системата бе изпробвана тогава от шампиона на Европа Фан Хуей, който изгуби във всичките 5 двубоя срещу машината.

През март 2016 година AlphaGo победи и световния шампион на Го И Си Дол. Това отново стана в серия от 5 мача, от които само един завърши с победа за "човешкия ум".

Главозамайващите способности на изкуствения интелект всъщност са резултат на това, че машината е базирана не на една, а на две невронни мрежи. Това са особени алгоритми, които имитират работата на веригите от неврони в човешкия мозък. Първата „мрежа на оценяването“ прави анализ на позициите на черните и бели пулове, с които се играе Го. Втората „мрежа на съобразителността“ пък избира ходовете си, на базата на продължително изучаване на предишните ходове на човека и програмираните в нея прости ходове.