Подборката няма претенции да е изчерпателна, но гарантира, че всички филми си струват.
Не казвай сбогом - Gone girl (реж. Дейвид Финчър)
По романа на Джилиан Флин, който също препоръчвам. Трилър, който е привидно за едно изчезване и медийния цирк, в който то се превръща, но всъщност е леденостудено обяснение за провала на една връзка, за психологическия разпад на една жена, започнал от детството й. Ейми отговаря през целия си живот на твърде много очаквания, живее според чужди норми и това изкривява и връзките й. Изключителното изпълнение на Розамунд Пайк като Ейми прави героинята й един от най-зловещите злодейки в киното. Технически и визуално брилянтен филм, под педантичната режисура на Дейвид Финчър.
Убий Бил - Kill Bill (реж. Куентин Тарантино)
Епичната сага за отмъщението на Булката е филм, който може да се хареса по много начини. И като кунг фу екшън, и като филм за борбата на една силна жена срещу всички, като филм за майчинството. Като най-добрият (за мен) филм на Тарантино. Булката (Ума Търман) си позволява да се влюби и това стоварва безумни нещастия на главата й. За да отмъсти и да намери дъщеря си, тя преминава междувременно и през излекуване на разбитото си сърце, за да разбере, че едва ли е възможно, защото то вече е белязано от любовта към детето й. Ако таите някакви лоши и отмъстителни чувства към бивше гадже - това е вашият филм.
Пътят на промените - Revolutionary road (реж. Сам Мендес)
Eлегичен разказ за провала на един брак. Как се стига от надеждите, споделеността, чувството за общ път до безразличието, нуждата на нараняваш и да обвиняваш. Сам Мендес и Кейт Уинслет, тогава съпрузи, също се намират пред провал на брака си. Дали е от техните отношения, или от невероятния талант на екипа, но "Пътят на промените" (отново по книга, която си заслужава, едноименната на Ричард Йейтс) е филм, който ще остави болезнен спомен, особено, ако вече имате подобна история зад гърба си. И е хубаво, че е точно там, зад гърба.
Синя валентинка - Blue Valentine (реж. Дерек Сианфранс)
Прекрасните Мишел Уилямс и Райън Гослинг във филм, който също разчепква темата - кое кара хората да се събират с такъв плам, искреност и къде отиват те във времето. Филмът проследява влюбването и раздялата на двама, които копнеят за любов, но след като я намират, всъщност не полагат усилия за нея. И ако трябва да полагаш усилие, да си неискрен, тази любов заслужава ли си? Колкото тя да изглежда силна в началото, толкова сякаш е по-крехка. "Синя валентинка" ще ви припомни сладко-горчивите моменти във всяка връзка и дори можете да се почувствате благодарни, че нямате такава драма в живота си в този момент.
Любовни квартири - Singles (реж. Камерън Кроу)
Култовият за децата на 90-те филм, с блестящ саундтрак (с песни на Soundgarden и непрежалимия Крис Корнел, когото загубихме през 2017 г.), в който можем да чуем най-доброто от сиатълската гръндж сцена, проследява живота на няколко младежи, лутащи се във връзките си. Междувременно животът не чака - трябва да се работи, да се учи, да се намира призванието. "Любовни квартири" намеква с много искреност и чувство за хумор да не бързаме да се обвързваме, че животът е много шарен, голям и вълнуващ, за да се посветиш толкова рано на един човек. Срещаме се, разминаваме се - всичко е част от тази по-голяма игра.
Омарът - The Lobster (реж. Йоргос Лантимос)
Eдна абсурдна антиутопия за това, до къде може да стигне обсебеността ни от връзките. Един брилянтен филм, който зашеметява с оригинална визия за едно не толкова далечно бъдеще, когато усамотението е невъзможно, да си необвързан е престъпление. Колин Фарел и Рейчъл Уайз са в ролите на двама, които все пак успяват да се влюбят - на нетрадиционно място и в неподходящо време. Светът, през който ни превежда Лантимос е само метафора на нашата нагласа да обясняваме всичко в живота си чрез нашите връзки. Нелек за гледане филм, в който или се влюбвате, или спирате на 15-тата минута.
500 мига от любовта - 500 days of summer (реж. Марк Уеб)
И ако "Омарът" ви се стори твърде тегав, опитайте една анти - или поне не съвсем - романтична комедия, която ще ви остави по-скоро приповдигнато настроение. Сблъсък между две плоскости - на влюбения и на онзи, който не вярва в любовта. На романтика и циника. Само че ролите са разменени. Само че хронологията не е спазена, само че в хепиенд не само се съмняваме, но и подлагаме под въпрос цялата ни концепция за хепиенд. Единият ще страда, другият ще тържествува, но дали толкова еднозначно може да бъде обяснено всичко.