Суфражетки преди 100 години са изиграли определяща роля за правото на британските жени да гласуват. По онова време жените са имали малко права и никакво участие в политическия живот.

Активистите суфражисти са се борили за правото на глас още от 1870 г. Във Великобртания те са били организирани в организацията „Женски социален и политически съюз“ от Емелин Панкхърст в Мончестър през 1903 г.

Тяхното мото е било „Действия, а не думи“ и те са се изживявали като боркини и активистки в името на каузата си. Методите им не били нито миролюбиви, нито деликатни. Те чупели витрини, слагали бомби и саботирали електрическата мрежа.

Радикалността на действията им шокирала британското кралство. Най-зрелищната им акция е бомбен атентат срещу жилището на премиера Дейвид Лойд Джордж през 1913 г.

Същата година Емили Дейвидсън става първата активистка, дала живота си като „мъченица“ на идеите си. Тя се хвърля под копитата на коня, който тича за крал Джардж Пети по време на надбягванията Epsom Derby.

Много от суфражетките са хвърлени в затвора, където започват гладни стачки. Не се знае колко точно жени са членували в организацията на Емелин Панкхъртс, но общественото мнение е било против тях. Жените смятали, че суфражетките предават тяхната роля на съпруги и майки.

В началото на Първата световна война Емилин Паркхърст призовава жените в организацията си да сложат оръжие и да помагат във войната. Жените официално получават право да гласуват със същите права като мъжете на 6 февруари 1918 г. – 10 години по-късно. Емелин Паркхърст вече не е сред живите, но името й остава завинаги символ на борбата на британските жени за равноправие.

Къщата й в Манчестър, където основава своето движение, днес е къща музей. Недалеч от британския парламент се издига нейна бронзова статуя.