1765 г. – Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска.
1781 г. – Операта „Идоменей“ на Моцарт е показана за пръв път на парижка сцена.
1795 г. – В САЩ е приет закон, който позволява приемането на американско гражданство едва след 5 години пребиваване в страната.
1805 г. – Василий Каразин основава Харковският университет – в града, в който днес има 30 висши училища и 60 научни института.
1845 г. – Най-известната творба на американския писател Едгар Алън По – поемата „Гарванът“ е публикувана във вестник „Ню Йорк Ивнинг Мирър“.
1856 г. – Кралица Виктория (Обединено кралство) учредява най-високата военна награда на страната Кръст Виктория.
1861 г. – Канзас става 34-я щат на САЩ.
1866 г. – В румънския град Браила е организирано представление на пиесата на Добри Войников „Стоян войвода“.
1878 г. – Освобождение на градовете Търговище и Кюстендил от османско владчество – последни на територията на Княжество България.
1886 г. – Германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов двигател.
1889 г. – Избран е първият ректор на Висшето училище в София – Александър Теодоров-Балан.
1896 г. – Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак.
1899 г. – В Болшой театър се състои премиерата на балета „Спящата красавица“ от Пьотър Чайковски.
1908 г. – Съставено е тридесетото правителство на България, начело с Александър Малинов.
1916 г. – Първата световна война: Германия извършва първият боен полет на дирижабъл над Париж.
1926 г. – В съветските учебни заведения е въведена задължителната военна подготовка.
1944 г. – Втората световна война: САЩ пускат на вода най-големия си линеен кораб – Мисури (използван до 1992 г.).
1949 г. – Великобритания официално признава Израел за независима държава.
1959 г. – За пръв път на екрана се появява и едноименния анимационен филм на Уолт Дисни – „Спящата красавица (анимационен филм)“.
1964 г. – Олимпийски игри: Открити са IX зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
1970 г. – Папа Павел VI за пръв път в историята на папството, провежда срещи с комунистически дейци.
1978 г. – Швеция за първи път въвежда ограничения за производството на аерозоли, поради пагубното им влияние върху озоновия слой.
1990 г. – Бившият държавен глава на България Тодор Живков е арестуван в обвинение за насилствена смяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.
2000 г. – В казино в Лас Вегас е спечелена най-голямата досега сума от игрален автомат – 35 млн. долара.
2002 г. – В своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ, американският президент Джордж Уокър Буш описва „режимите, които спонсорират терора“ като „ос на злото“, в която той включва Ирак, Иран и Северна Корея.
Родени
1688 г. – Емануел Сведенборг, шведски учен и философ († 1772 г.)
1700 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик († 1782 г.)
1832 г. – Николай Игнатиев, руски дипломат († 1908 г.)
1843 г. – Уилям Маккинли, 25-и президент на САЩ († 1901 г.)
1860 г. – Антон Чехов, руски писател († 1904 г.)
1866 г. – Ромен Ролан, френски писател, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1944 г.)
1867 г. – Висенте Бласко Ибанес, испански писател и политик († 1928 г.)
1868 г. – Александър Бърнев, български военен деец († 1922 г.)
1888 г. – Сидни Чапмън, британски математик, астроном и геофизик († 1970 г.)
1893 г. – Милка Ламбрева, българска драматична актриса († 1943 г.)
1900 г. – Александър Занков, български скулптор († 1982 г.)
1904 г. – Георги Атанасов, български художник († 1952 г.)
1912 г. – Стефан Гечев, български поет († 2000 г.)
1921 г. – Иван Пановски, български певец († 1998 г.)
1922 г. – Виктор Яшин, руски летец († 1952 г.)
1923 г. – Илия Делчев, български аграрен учен
1924 г. – Луиджи Ноно, италиански композитор († 1990 г.)
1926 г. – Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 (* 1996 г.)
1931 г. – Ференц Мадъл, президент на Унгария († 2011 г.)
1934 г. – Димчо Рошманов, български деятел
1938 г. – Иван Кръстев, български политик
1939 г. – Георги Минчев, български композитор
1944 г. – Стоян Йорданов, български футболист
1945 г. – Стоян Коцев, български футболист и треньор († 2012 г.)
1945 г. – Том Селек, американски актьор
1946 г. – Стиг Бломквист, шведски рали пилот
1947 г. – Дейвид Байрън, британски рокмузикант († 1985 г.)
1947 г. – Линда Бък, американска биоложка, Нобелова лауреатка през 2004 г.
1947 г. – Младен Кучев, български щангист
1947 г. – Спартак Паскалевски, български художник и изкуствовед
1950 г. – Джоди Шектър, южноафрикански пилот от Формула 1
1954 г. – Греди Асса, български художник
1954 г. – Опра Уинфри, американска тв журналистка
1966 г. – Максим Длуги, американски шахматист
1966 г. – Ромарио, бразилски футболист
1969 г. – Сам Трамел, американски актьор
1970 г. – Добрин Рагин, български футболист
1970 г. – Петър Малинов, български футболист
1970 г. – Хедър Греъм, американска актриса
1972 г. – Татяна Захова, българска актриса
1976 г. – Антонио Милошоски, политик
1978 г. – Мартин Шмит, германски ски скачач
1979 г. – Андрю Кийгън,американски актьор
1980 г. – Иван Класнич, хърватски футболист
1982 г. – Адам Ламбърт, американски актьор и певец