Днес се навършват седем години от кончината на големия варненски културен деец - проф. Емил Димитров (р. 20 март 1929 г.). Музикант, диригент, преподавател, общественик – той бе личност с голям мащаб, многостранни способности, но измежду различните му и разнопосочни изяви безспорно изпъква неоценимият му принос към българското балетно изкуство. Благодарение на неуморната и всеотдайна дейност на проф. Емил Димитров, днес Варна и България са известни в целия балетен свят, а Варненският международен конкурс с право заема мястото на най-стария и авторитетен балетен форум.

За ценителите на балета и безбройните почитатели на Варненския конкурс бе ясно, че балетната ни олимпиада трудно би оцеляла в годините на прехода без постоянството, решителността, комбинативността и организаторския талант на проф. Димитров. Да се поддържа такова бляскаво културно събитие с твърде скромен бюджет, в годините на финансова криза, бе задача, чието решение знаеше единствено Емил Димитров. Името и авторитетът на този човек в международната балетна общественост привличаше световни имена, чиито хонорари далеч надхвърляха възможностите на конкурса.

Проф. Димитров никога не се задоволяваше с постигнатото, винаги намираше начин да обнови конкурса, да разшири дейността му. Най-запомнящата се съпътстваща проява безспорно бе Лятната балетна академия, но наред с нея семинари, конференции, срещи, прожекции и разбира се, незабравимите гала концерти „Среща на поколенията”. Проф. Димитров генерираше непрекъснато нови идеи, но и притежаваше волята да ги реализира.

„Рицаря на балета” не е сред нас, но неговото дело продължава, духът на Варна е жив, а докато най-старият балетен конкурс го има, там сред светлината на прожекторите, сред зелените бръшляни на сцената на Летния театър, винаги ще витае фигурата на големия човек и артист – проф. Емил Димитров.

снимка: Виктор Викторов