Събития:

383 г. – Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.

1419 г. – Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия.

1764 г. – Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество.

1806 г. – Великобритания окупира нос Добра надежда.

1829 г. – Състои се премиерата на „Фауст“ от Гьоте.

1839 г. – Британската източноиндийска компания превзема Аден.

1853 г. – Състои се премиерата на операта „Трубадур“ на Джузепе Верди в Рим.

1861 г. – Джорджия става 5-я щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама.

1899 г. – Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет.

1915 г. – Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.

1918 г. – Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.

1920 г. – Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.

1937 г. – Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.

1938 г. – За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма „Дженерал Моторс“.

1941 г. – Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.

1942 г. – Втората световна война: Япония напада Бирма.

1945 г. – Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.

1946 г. – Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.

1955 г. – Играта „Скрабъл“ се появява на пазара.

1966 г. – Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.

1969 г. – Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.

1977 г. – Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като „Токийската роза“.

1977 г. – В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.

1981 г. – САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен.

1983 г. – Нацисткият Военният престъпник Клаус Барби е арестуван в Боливия.

1983 г. – Apple Computer известява за появата на „Apple Lisa“ – първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.

1989 г. – Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.

1993 г. – IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година – най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.

1997 г. – След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн и участва в честването по случай присъединяването на последния, контролиран от израелците, град на Западния бряг.

2006 г. – Изстрелян е космическият апарат Нови Хоризонти (New Horizons) и неговата мисия е да изследва Плутон. Апаратът достигна Плутон на 14 юли 2015 г.

2007 г. – Арменският журналист Хрант Динк е застрелян пред офиса на вестника, в който работи, от 17-годишен турски националист.

Родени:

399 г. – Елия Пулхерия, Императрица на Източната Римска империя († 453 г.)

840 г. – Михаил III, византийски император († 867 г.)

1544 г. – Франсоа II, крал на Франция († 1560 г.)

1736 г. – Джеймс Уат, британски изобретател († 1819 г.)

1798 г. – Огюст Конт, френски философ, един от основоположниците на позитивизма († 1857 г.)

1803 г. – Сара Хелън Уитман, американска поетеса († 1878 г.)

1807 г. – Робърт Лий, генерал от Армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война († 1870 г.)

1809 г. – Едгар Алън По, американски писател († 1849 г.)

1833 г. – Ели Дюкомен, швейцарски политик, Нобелов лауреат († 1906 г.)

1839 г. – Пол Сезан, френски художник († 1906 г.)

1849 г. – Владимир Давидов, руски артист († 1925 г.)

1853 г. – Иван Салабашев, български политик († 1924 г.)

1859 г. – Шарл Дил, френски учен, историк († 1944 г.)

1860 г. – Стефан Белов, български военен деец († 1931 г.)

1863 г. – Вернер Зомбарт, немски икономист († 1941 г.)

1864 г. – Иван Пеев-Плачков, български политик († 1942 г.)

1865 г. – Валентин Серов, руски художник († 1911 г.)

1871 г. – Даме Груев, български революционер († 1906 г.)

1875 г. – Георги Константинов, български революционер († 1969 г.)

1879 г. – Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф († 1967 г.)

1882 г. – Александър Миленков, български художник († 1971 г.)

1883 г. – Херман Абендрот, немски диригент, професор († 1956 г.)

1884 г. – Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.)

1890 г. – Иван Зонков, деец на БКП († 1938 г.)

1900 г. – Иван Христов, български художник († 1987 г.)

1900 г. – Лесли Уайт, американски антрополог († 1975 г.)

1902 г. – Георгий Острогорски, руски византолог († 1976 г.)

1908 г. – Радка Йосифова, преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“

1912 г. – Леонид Канторович, руски икономист и математик († 1986 г.)

1918 г. – Васил Величков, първият български пилот († 1984 г.)

1920 г. – Иван Пачников, български лекар и общественик

1920 г. – Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат

1921 г. – Патриша Хайсмит, американска писателка († 1995 г.)

1922 г. – Йежи Кавалерович, полски кинорежисьор

1922 г. – Христо Данов, български юрист († 2003 г.)

1923 г. – Ивайло Петров, български писател († 2005 г.)

1923 г. – Маркус Волф, немски офицер († 2006 г.)

1926 г. – Тодор Гогов, български политик

1929 г. – Ред Амик, американски автомобилен състезател († 1995 г.)

1936 г. – Стойко Факиров, български химик, професор

1943 г. – Джанис Джоплин, блус, рок-енд-рол, блус-рок и психеделик-рок певица († 1970 г.)

1946 г. – Генадий Кузмин, украински шахматист

1946 г. – Джулиан Барнс, британски писател

1946 г. – Доли Партън, американска кънтри певица, композиторка и киноактриса

1947 г. – Род Евънс, английски рокпевец

1954 г. – Синди Шърман, американска фотографка и режисьорка

1955 г. – Саймън Ратъл, английски диригент

1958 г. – Алън Стийл, американски писател-фантаст

1959 г. – Петя Силянова, българска актриса

1966 г. – Стефан Едберг, шведски тенисист

1967 г. – Хавиер Камара, испански актьор

1968 г. – Светослав Малинов, български политик

1969 г. – Предраг Миятович, черногорски футболист

1970 г. – Александър Бох, германски автомобилен състезател

1972 г. – Борислав Цеков, български политик

1972 г. – Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II

1975 г. – Александър Александров , български футболист

1976 г. – Марша Томасън, британска актриса

1980 г. – Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1

1984 г. – Исмаел Бланко, аржентински футболист

1985 г. – Бени Файлхабер, американски футболист

1985 г. – Елиът Уорд, английски футболист

1986 г. – Клаудио Маркизио, италиански футболист

1991 г. – Петра Мартич, хърватска тенисистка