1216 г. — Папа Хонорий III утвърждава устава на Доминиканския орден.
1849 г. — Отменена в последния момент е екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски.
1885 г. — Самураят Ито Хиробуми, става първият министър-председател на Япония.
1894 г. — Във Франция започва съдебния процес по Аферата Дрейфус.
1895 г. — Създателят на рентгеновия апарат Вилхелм Рентген прави първата рентгенова снима — на ръката на съпругата си.
1920 г. — В СССР е утвърден плана електрификация на страната (ГОЕЛРО).
1920 г. — В Германия започват емисии на първото обществено радио.
1926 г. — Правителството на България сключва договора за Бежанския заем след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.
1930 г. — Извършен е първият полет на първия в света стратегически боен самолет — съветския Ант-6 (ТБ-3).
1938 г. — Германският физико-химик Ото Хан извършва първи опит за разбиване на атомното ядро.
1944 г. — Втората световна война: Сформирана е армията на Виетнам, за да се противопостави на японската окупация.
1945 г. — САЩ признават правителството на Югославия начело с Йосип Броз Тито.
1954 г. — Установени са дипломатически отношения между България и Индия.
1971 г. — Дака е обявена за столица на Бангладеш.
1979 г. — Испанската област Каталуния получава автономия.
1989 г. — Румънската революция: След седмица кървави демонстрации, Йон Илиеску взима президентската власт в Румъния и сваля Николае Чаушеску и комунистическия режим.
1989 г. — В Берлин след почти 30 години е отварена Бранденбургската врата, което слага край на разделението на Източна и Западна Германия.
1990 г. — Лех Валенса встъпва в длъжността президент на Полша.
1993 г. — Установени са дипломатически отношения между България и бившата югославска република Република Македония.
2001 г. — Ричард Рейд опитва да разруши пътнически самолет с помощта на експлозиви, скрити в обувките му.
Родени:
1178 г. — Антоку, японски император († 1185 г.)
1856 г. — Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1937 г.)
1858 г. — Джакомо Пучини, италиански композитор († 1924 г.)
1867 г. — Йозеф Мария Олбрих, австрийски архитект († 1908 г.)
1874 г. — Франц Шмит, австрийски композитор († 1939 г.)
1876 г. — Филипо Маринети, италиански писател († 1944 г.)
1877 г. — Костадин Баталов, български дипломат († 1938 г.)
1887 г. — Сриниваса Рамануджан, индийски математик († 1920 г.)
1899 г. — Жана Гендова, българска актриса († 1976 г.)
1903 г. — Холдън Хартлайн, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. († 1983 г.)
1908 г. — Кочо Рацин, поет от Македония († 1943 г.)
1908 г. — Макс Бил, швейцарски архитект († 1994 г.)
1912 г. — Лейди Бърд Джонсън, първа дама на САЩ († 2007 г.)
1917 г. — Пол-Мари Йембит, габонски политик († 1979 г.)
1919 г. — Весела Василева, българска поетеса († 1944 г.)
1930 г. — Тотю Тотев, български археолог
1933 г. — Иван Кънчев, български футболист
1940 г. — Георги Аяновски, писател от Република Македония
1943 г. — Дьорд Петри, унгарски поет († 2000 г.)
1943 г. — Пол Улфовиц, американски политик
1944 г. — Бари Дженкинс, британски музикант (The Animals)
1945 г. — Димитър Бояджиев, български композитор
1949 г. — Морис Гиб, американски певец (Bee Gees) († 2003 г.)
1949 г. — Робин Гиб, американски певец (Bee Gees) († 2012 г.)
1951 г. — Алексей Измирлиев, български диригент
1956 г. — Соломон Паси, български политик
1962 г. — Ралф Файнс, английски актьор
1963 г. — Джузепе Бергоми, италиански футболист
1972 г. — Ванеса Паради, френска певица
1974 г. — Десислав Чуколов, български политик
1979 г. — Режи Дорн, френски футболист
1980 г. — Иван Мартинов, български футболист
1982 г. — Брук Невин, канадска актриса
1983 г. — Мира, попфолк певица
1984 г. — Basshunter, шведски DJ
1993 г. — Ралица Милева, българска гимнастичка