1557 г. – В Единбург (Шотландия) е подписана Конгрегация на Бог, с което се узаконява Реформацията и създаването на презвитарианска църква.
1586 г. – В Англия са пренесени от Колумбия картофите като земеделска култура.
1621 г. – Галилео Галилей изобретява телескопа.
1775 г. – За първи път е издигнат американския флаг.
1810 г. – Англия завоюва от Франция остров Мавриций.
1818 г. – Илинойс става 21 щат на САЩ
1828 г. – Осъществено е обединението на Прусия и за столица на унията е определен Кьонигсберг (дн. Калининград).
1866 г. – Петко Славейков основава вестник Македония в Цариград.
1891 г. – Народното събрание приема закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия.
1910 г. – Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа на изложение в Париж.
1912 г. – Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканският съюз). Тази война трае 2 месеца.
1917 г. – Открит е Квебекският мост – най-дългият за своето време мост в света.
1938 г. – В Германия е приет закон за национализация на собствеността на евреите.
1951 г. – В Турция е въведено смъртно наказание за комунистическа дейност.
1955 г. – ООН приема решение за създаване на Международна агенция за атомна енергетика.
1959 г. – Първият в света атомен ледоразбивач „Ленин“ е пуснат на вода в корабостроителницата в Ленинград (СССР).
1960 г. – Министерският съвет създава външнотърговското предприятие Тексим за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.
1966 г. – Край Кремълската стена са погребани останки на незнаен войн и е създаден известния Гроб на незнания войн.
1967 г. – Кристиан Барнард осъществява в Кейп Таун, ЮАР първата трансплантация на сърце на 53-годишният Луис Уашкански – пациентът умира 18 дни по-късно от двустранна бронхопневмония.
1971 г. – Избухва войната между Индия и Пакистан.
1973 г. – Космическият кораб Пионер 10 изпраща към Земята първите близки снимки от Юпитер.
1984 г. – При тежка производствена катастрофа в индийския град Бхопал загиват около 2500 души, около 100 хиляди души са с увредено здраве от натравяне, евакуирани са над 200 хиляди души.
1986 г. – Американският президент Роналд Рейгън обнародва първия бюджет на САЩ превишаващ един трилион долара.
1989 г. – завършва срещата край Малта, белязала края на студената война.
1997 г. – В град Отава, Канада, представители на 121 страни подписват договор, забраняващ поставянето на противопехотни мини. САЩ, Китайската народна република и Русия не подписват договора.
1999 г. – НАСА загубва радиовръзка с марсианския полярен самоход Марс Полар Лендър минути преди той да навлезе в атмосферата на Марс.
Родени
1368 г. – Шарл VI, крал на Франция († 1422 г.)
1447 г. – Баязид II, султан на Османската империя († 1512 г.)
1596 г. – Николо Амати, италиански майстор на цигулки († 1684 г.)
1684 г. – Лудвиг Холберг, норвежки писател († 1754 г.)
1800 г. – Франце Прешерн, словенски поет († 1849 г.)
1820 г. – Сава Доброплодни, български Възрожденец († 1894 г.)
1823 г. – Станислав Доспевски, български художник († 1878 г.)
1830 г. – Фредерик Лейтън, английски художник († 1896 г.)
1857 г. – Джоузеф Конрад, английски писател († 1924 г.)
1869 г. – Слободан Йованович, сръбски политик († 1958 г.)
1883 г. – Антон Веберн, австрийски композитор († 1945 г.)
1886 г. – Мане Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат († 1978 г.)
1889 г. – Стоян Загорчинов, български писател († 1969 г.)
1895 г. – Ана Фройд, австрийски психоаналитик († 1982 г.)
1897 г. – Иван Георгиев, български агроном († 1959 г.)
1899 г. – Хаято Икеда, министър-председател на Япония († 1965 г.)
1900 г. – Рихард Кун, австрийски биохимик, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1967 г.)
1902 г. – Кирил Мирчев, български езиковед († 1975 г.)
1909 г. – Владимир Аврамов, български цигулар († 2007 г.)
1911 г. – Нино Рота, италиански композитор († 1979 г.)
1922 г. – Свен Нюквист, шведски кинооператор († 2006 г.)
1925 г. – Ким Те Чжун, президент на Южна Корея, Нобелов лауреат († 2009 г.)
1926 г. – Кирил Янев, български актьор († 2003 г.)
1930 г. – Жан-Люк Годар, френски режисьор
1933 г. – Иван Сакарев, български политик
1934 г. – Абимаел Гусман, перуански комунист
1945 г. – Божидар Димитров, български историк
1948 г. – Ози Озбърн, английски певец
1949 г. – Милка Стоянова, българска поетеса
1955 г. – Алберто Тарантини, аржентински футболист
1960 г. – Дарил Хана, американска актриса
1960 г. – Джулиан Мур, американска актриса
1965 г. – Катарина Вит, германска фигуристка
1971 г. – Мартин Стоев, български волейболист
1972 г. – Малин Орачев, български футболист
1974 г. – Албена Денкова, българска състезателка по фигурно пързаляне
1977 г. – Адам Малиш, полски състезател по ски скокове
1981 г. – Давид Вия, испански футболист
1984 г. – Авраам Пападопулос, гръцки футболист
1985 г. – Ласло Чех, унгарски плувец