117 г. – Адриан става император на Римската империя.
1492 г. – Александър VI е избран за римски папа.
1786 г. – Основана е първата британска колония в Малайзия.
1791 г. – Адмирал Ушаков побеждава турския флот край нос Калиакра.
1804 г. – Императорът на Свещената Римска империя Франц II става първи император на Австрия.
1849 г. – Лидерът на унгарските революционери Лайош Кошут бяга от Унгария.
1858 г. – За първи път е изкачен връх Айгер в Бернските Алпи от Кристиан Алмер, Петер Борен и Чарлз Барингтон.
1863 г. – Камбоджа става протекторат на Франция.
1877 г. – Водят се най-ожесточените и решаващи боеве при Шипка в Руско-турската война.
1903 г. – При пожар в Парижкото метро умират 84 човека.
1906 г. – Във Великобритания Французинът Йожен Лост получава първия в света патент за говорещ филм.
1923 г. – Българското правителство отпуска по 30 млн. лв. за подпомагане на бежанците и на инвалидите, сираците и вдовиците от войните.
1926 г. – Кодак започва работа по създаването на цветна фото- и кинолента.
1941 г. – От СССР в България пристигат нелегално инструктори за партизанското движение и за изграждане на разузнавателна организация, начело с Цвятко Радойнов и Съби Димитров.
1944 г. – Втората световна война: Англо-американската съюзна авиация бомбардира с. (сега град) Койнаре.
1948 г. – Българският национален комитет се регистрира като антикомунистическа организация и става официален представител на българската политическа емиграция по света.
1952 г. – Хюсеин I става крал на Йордания.
1959 г. – В Москва е открито международното летище Шереметиево.
1960 г. – Чад обявява независимост от Франция.
1962 г. – Космическият апарат „Восток 3“ е изведен в орбита.
1969 г. – Даяна Рос представя в клуб в Бевърли Хилс групата The Jackson 5, с която пред широката публика дебютира мегазвездата Майкъл Джексън.
1972 г. – Виетнамската война: Последните сухоземни части от армията на САЩ напускат Южен Виетнам.
1984 г. – Варненският делфинариум е открит за посетители.
1995 г. – На околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудовите войски
1999 г. – Последното за 20 век слънчево затъмнение, наблюдавано в много страни по света, включително и от България.
2003 г. – НАТО поема командването на международните сили за сигурност в Афганистан.
2003 г. – Незапомнена вълна от горещини във Франция (44 °C) отнема живота на 144 души.
Родени
1744 г. – Томас Антонио Гонзага, бразилски поет
1787 г. – Йохан Готлиб Ньоремберг, германски физик († 1862 г.)
1804 г. – Владимир Одоевски, руски писател, музикант и меценат († 1869 г.)
1814 г. – Иван Мажуранич, хърватски поет и общественик
1834 г. – Константин Бискупски, руски офицер († 1892 г.)
1837 г. – Сади Карно, президент на Франция († 1894 г.)
1854 г. – Михалаки Георгиев, български белетрист († 1916 г.)
1858 г. – Вацлав Добруски, български археолог от чешки произход († 1916 г.)
1883 г. – Ернст Щадлер, немски поет и критик († 1914 г.)
1889 г. – Роналд Фейърбърн, британски психолог († 1964 г.)
1891 г. – Станчо Белковски, български архитект († 1962 г.)
1903 г. – Селес Каркамо, аржентински психиатър и психоаналитик († 1990 г.)
1904 г. – Лео Стоун, американски психоаналитик († 1997 г.)
1910 г. – Джордж Хоманс, американски социолог и психолог ( 1989)
1920 г. – Раля Михайловна Цейтлин, палеославист
1924 г. – Борис Карлов, български музикант († 1964 г.)
1926 г. – Леонард Бърковиц, американски психолог
1937 г. – Мира Попова, български журналист
1939 г. – Анатолий Кашпировски, съветски психотерапевт
1941 г. – Патрисио Гусман, чилийски режисьор
1944 г. – Христо Калчев, български писател († 2006 г.)
1948 г. – Ян Палах, чешки общественик († 1969 г.)
1950 г. – Стийв Возняк, американски инженер
1951 г. – Володя Кенарев, български художник
1952 г. – Курт Крес, немски барабанист и композитор
1953 г. – Людмил Янков, български алпинист († 1988 г.)
1953 г. – Хълк Хоган, американски кечист
1954 г. – Ивайло Мирчев, български художник
1957 г. – Иън Стюарт Доналдсън, британски музикант и неонацист († 1993 г.)
1959 г. – Людмил Станев, български писател и сценарист
1960 г. – Деян Енев, български писател
1964 г. – Стефан Топуров, български щангист
1966 г. – Найджъл Мартин, английски футболист
1970 г. – Джанлука Песото, италиански футболист
1970 г. – Милко Петков, български тенисист
1971 г. – Лидия Димковска, македонска писателка
1976 г. – Даниел Арнер, дизайнер
1976 г. – Иван Кордоба, колумбийски футболист
1979 г. – Свилен Василев, български футболист
1980 г. – Себастиан Скилачи, френски футболист
1988 г. – Тодор Стоев, български футболист
1991 г.– Милица Павлович, сръбска поп фолк певица