Проф. Ейми Баргър от Университета Уисконсин-Медисън обяви откритието пред Американското астрономическо общество на 6 юни 2017 г.. Празнината, в която се намира Млечният път, се нарича KBC по името на тримата учени, участвали в изследването (Keenen, Barger, Cowie) и е една от най-големите, открити досега – радиусът й се изчислява приблизително на 1 млрд. светлинни години.

Празнините са като големи балони във Вселената, в които има по-малко галактики и където материята не е толкова плътна. Откритието следва изследване, започнало през 2012 година от Баргър и екипа й в сътрудничество с други изследователски центрове. Тази новина би обяснила и разликите в измерването на т.нар. Константа на Хъбъл, с която определяме степента (скоростта) на разширяване на Вселената, и би дала повече яснота за Големия взрив и за други астрономически обекти, явления и процеси.



Според учените, така изглежда Вселената - различни по размери празнини и участъци с плътна материя помежду им.



Досега стойностите на тази константна варираха според изследването и това объркваше учените – би следвало тази константа да е една и съща, независимо как се мери. Но с откритието, че живеем в празнина, в която гравитационните полета се менят заради наличието на по-плътна материя извън празнината, се обясняват и тези вариации в мерната единица.

Откритието се вписва в по-голямо изследване за структурата на Вселената. Според учените, тя напомня на сирене, в които има множество и различни по големина празнини, както и участъци с плътна материя. Откритието, че ние стоим в подобна празнина, прави галактиката и слънчевата система, в която е Земята, едно по-малко специално място, отколкото се мислеше, но това няма да спре астрономите да задават най-важния въпрос – как се е появила Вселената?