Премахването на минималната работна заплата в България е изключително рисково поради ниския обхват на работниците и служителите с колективни трудови договори. По експертни оценки става въпрос за около 30% от работещите у нас. Това заявиха синдикатите в своята позиция относно засиления дебат и критиките на някои работни организации за минималната работна заплата (МРЗ).

Според синдикатите не може да се направи никаква връзка между наличието на законово установена МРЗ и благосъстоянието на съответната държава. Решаваща била връзка обаче между наличието и размера на минималната работна заплата и намаляването на бедността, особено за работещите бедни и ниско платените работници, които в България са около 650 хил. или 27% от наемния труд.

Според КНСБ не трябва да се спекулира, че в страните без минимална работна заплата доходите са по-високи. Те определиха настояването за отмяна на административното определяне на минималната работна заплата от страна на АИКБ като странно.

От КНСБ споделят и тревогата относно състоянието на човешките ресурси и подценяването на цената на труда в страната. Според тях икономическата активност на населението намалява, защото България е от най-засегнатите от емиграцията държави. От страната ни ежегодно емигрира голям поток от млади и високообразовани хора, припомнят синдикатите.

Според КНСБ притесненията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) идват от това, заплатите растат - ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността на труда. Те припомнят, че позицията на България по производителност на труда е 45% от средното за ЕС ниво, а по заплати - 35%.

Според данни на Евростат за 2015 г. производителността на труда в брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарта на покупателната способност (СПС) на България е 2.9 пъти по-ниска от тази в Белгия, а минималната работна заплата пак в СПС е 3.1 пъти по-ниска. В сравнение с Холандия данните са съответно - 2.5 пъти и 3 пъти по-ниски.