Правителството одобри българската позиция за заседанието на Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи, което ще се проведе на 27 и 28 март в Брюксел.

В част „Правосъдие“ ще бъдат обсъдени въпросите за подобряване на сътрудничеството в областта на наказателното правосъдие в киберпространството и за ответни действия по линия на наказателното право по отношение на завръщащите се чуждестранни бойци-терористи.

България ще подкрепи усилията за постигане на синхронизирана правна рамка в областта на киберпрестъпленията и електронните доказателства. Страната ни ще изрази позиция за създаването на Европейска съдебна мрежа за киберпрестъпления, която ще повиши общата киберсигурност и експертизата на професионалистите.

Министрите ще обменят мнения по предложените варианти за политически действия, разработени от Координатора на ЕС за борба с тероризма. Предвид своето географско положение България поставя акцент върху споделянето на информация, както и сътрудничеството със съседните страни. Що се отнася до правната помощ и екстрадицията с трети държави, от особено значение е прилагането на конвенциите на Съвета Европа и сключените двустранни договори по отношение на сътрудничеството с държавите от Западните Балкани и Турция, както и използването на двустранните договори, сключени с държавите от региона на Близкия Изток и Северна Африка.

В предварителния дневен ред в част „Вътрешни работи“ се предвижда да бъдат разгледани темите за миграционната политика на ЕС и политиката на връщане. България приветства публикуването на обновения План за действие на ЕС в областта на връщането. Подкрепяме Комисията в опитите да намери решение на едно от основните предизвикателства пред управлението на миграционните потоци във вътрешен план, а именно – стремежът към неправомерно възползване от правото на закрила, като част от съществуващите злоупотреби с процедурите за предоставяне на убежище.

Същевременно се присъединяваме към изразеното от повечето държави-членки мнение, че основни предизвикателства пред ефективните връщания остават трудната комуникация и съдействие от страна на държавите на произход и транзит. В тази връзка вярваме, че ЕС ще работи за засилване на сътрудничеството с трети страни с цел обезпечаване на процеса по реадмисия на лица подлежащи на връщане.