В отговор, Юнкер подготвя ответен удар. Очаква се следващата седмица той да стартира реформа на неизяснения и нефункционален процес по взимане на решения от Европейския съюз, който позволява на държавите да натоварят Комисията с отговорността да има последната дума за критичните, но потенциално непопулярните политики.
Целта на Юнкер: да реформира така наречения процес „комитология” (набор от процедури, чрез които страните от ЕС контролират как Европейската комисия прилага правото на ЕС – бел. ред.) и да принуди националните правителства да поемат отговорност за решения, взети в Брюксел.
Предстои следващия месец да видим ясен пример, за това как се случва законодателството в ЕС. Тогава европейските страни трябва да решат дали ще позволяват култивирането на генномодифицираните посеви. Досега страните членки нямаха възможност да вземат решение. Ако не успят да го направят и през март, Европейската комисия ще бъде принудена да вземе това решение, а това означава Юнкер да поеме негативите.
По време на обръщението си за състоянието на ЕС през септември, председателят на Комисията изрази раздразнението си от начина, по който се правят политиките в Съюза.
Юнкер изрази раздразнението си от процеса на изготвяне на политики в ЕС по време на обръщението си за състоянието на съюза през септември.
„Не е правилно, когато страните от ЕС не успяват да вземат решение помежду си, Комисията да бъде принудена от Парламента и Съвета да го направи. Затова ще променим тези правила, защото това не е демокрация“, допълни той тогава.
Той добави, че се страхува от „екзистенциалната криза”, в която блокът е изпаднал и обвини страните членки, които по думите му никога не са били толкова отслабени от популизма и парализирани от страха да не загубят следващите избори.
Гневът му спрямо страните от ЕС допълнително се усили през лятото. Заради непрекъснатите нападки от Франция и Германия към търговската политика на Съюза, Юнкер хвърли отговорността за ратифицирането на сделката с Канада на 38 национални и регионални парламента.
Това беше много рискова стратегия, която почти разруши сделката, защото белгийският регион Валония възрази.
Юнкер иска да промени начина, по който се взимат решенията в ЕС, за да бъде сигурно, че страните членки ще понасят отговорност за политиките си.
На среща с еврокомисарите миналата седмица, Юнкер е заявил, че процесът по взимане на решения в ЕС, особено малко известният процес „комитология”, трябва да стане по-прозрачен и демократичен.
Той е припомнил решението на Германия да се въздържи от вот по генномодифицираните култури миналия месец. По думите му, Берлин много добре знае, че така ще възложи на Комисията взимането на финално решение. Той е заявил и на правителствата, че е време да поемат отговорност.
„Искам съветите на министрите да поемат политическа отговорност“, казал е той на срещата с еврокомисарите.
Комитологията представлява комисия от експерти – представители на ЕК и на националните правителства, които трябва да вземат технически решения на практика за всичко.
Тя се отнася до комитети от експерти, съставени от висши чиновници от Комисията и националните парламенти, които трябва да вземат технически решения по всички въпроси – от правилата за безопасност на офшорни операции на петрол до правата върху интелектуална собственост. Еврокритиците обаче твърдят, че това е въплъщение на това, което не е наред с демократичния процес на блока: безлични еврократи, които гласуват неща от обществено значение, зад затворени врати и без публична дискусия.
Гласуването за ГМО културите, което предстои другия месец, няма да се осъществи от министри или депутати в ЕП, а от държавни служители в рамките на комитологията - Постоянния комитет по растенията, животните и фуража.
Именно тези срещи Юнкер иска и ще реформира на срещата следващия вторник.
„Това е една голяма черна кутия”, каза Франческа Актибърг, директор по хранителната политика на европейския клон на „Грийнпийс”. „Предложенията не са публикувани, гласовете са тайна и никой не знае кой за какво е гласувал.”
Проблемът пред Юнкер и неговия екип е как да променят правилата. Властите дори смятат, че не всички в Европейската комисия споделят едно и също мнение по темата.