В Румъния се провеждат парламентарни избори. Избират се общо 450 депутати – 312 в долната и 138 в горната камара. Право на глас имат близо 19 милиона румънски граждани.

За депутатските места се надпреварват 6477 кандидати. Според последните данни на ЦИК на Румъния общо 18 881 604 граждани на страната имат право на глас и са включени в избирателните списъци. До момента 8889 румънски граждани, живеещи в чужбина са гласували предварително по пощата.

В страната са образувани 43 избирателни райони . по един за всека област в страната, един за Букурещ и един за румънските граждани в чужбина. В Румъния се гласува по избирателни списъци в пропорционална избирателна система.

Социологическите проучвания показват подкрепа от около 40 процента за Социалдемократическата партия (СДП), която е щедра на обещания за увеличаване на заплати и намаляване на данъци, строежи на нови болници и големи инвестиционни и инфраструктурни проекти. Основните им опоненти от Национално-либералната партия (НЛП), чиито предизборни обещания са по-умерени, изостават с около 10 пункта.

Новата партия "Съюз за спасение на Румъния" се нарежда на трето място в сондажите и е възможно да играе ролята на балансьор във властта. С шансове да влязат в следващия румънски парламент са още Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) на бившия премиер Калин Попеску Таричану, партия "Народно движение" на бившия президент Траян Бъсеску и Демократичният съюз на унгарците в Румъния.

По конституция ако една партия има мнозинство или успее да си го осигури с коалиционни партньори, президентът е длъжен да номинира кандидат за премиер от спечелилата политическа сила.

При раздробен парламент обаче държавният глава – в момента бившият лидер на либералите Клаус Йоханис – може да посочи кандидат за премиер от която политически сила си избере.

Предпочитанията на Йоханис са сегашният министър-председател – бившият еврокомисар Дачиан Чолош, безпартиен, но по-близък до либералите, да запази поста.

Независимо от резултатите от изборите президентът вече обяви, че няма да дава мандат на политик, който има присъди или е разследват за престъпления.