Събития:

963 г. – Лъв VIII е избран за римски папа.

1240 г. – Армията на монголския владетел Бату Хан покорява Киевското княжество.

1534 г. – В Еквадор е образуваната испанска колония с център – новия град Сан Франциско де Кито.

1741 г. – Елисавета става императрица на Русия след дворцов преврат.

1768 г. – За първи път е публикувана Енциклопедия Британика.

1774 г. – Австрия става първата страна в света, въвела държавно образование.

1790 г. – Седалището на Конгреса на САЩ се премества от Ню Йорк във Филаделфия и градът е обявен за временна столица на САЩ.

1877 г. – Започва издаването на вестник Вашингтон Поуст.

1879 г. – Съставено е второто правителство на България, начело с Климент Търновски.

1880 г. – В Източна Румелия натуралният десятък е заменен с поземлен данък.

1907 г. – При производствена катастрофа в мина в Мононга (Западна Вирджиния) загиват 361 работници.

1917 г. – Първата световна война: В Халифакс (Канада) избухва кораба Монблан, превозващ динамит, загиват около 1600 души, а по крайбрежието са разрушени 3 000 сгради.

1917 г. – Новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

1917 г. – Финландия обявява независимостта си от Русия.

1921 г. – Подписан е Англо-ирландски трактат, съгласно който Ирландия става самостоятелна държава – британски доминион, подобно на Австралия, Канада, Нова Зеландия и днешния ЮАР.

1945 г. – В САЩ е патентована микровълновата печка.

1955 г. – Четирите велики сили признават правото на неутралитет на Австрия.

1957 г. – Експлозия при изстрелването проваля пускането на първия Американски сателит.

1978 г. – В Испания е приета нова конституция на страната чрез референдум.

1990 г. – Възстановени са дипломатическите отношения между България и Ватикана.

1991 г. – Югославската армия бомбардира хърватския град Дубровник, след като го обсажда повече от месец.

1992 г. – 6 декември, Никулден, е обявен за официален празник на морския град Бургас.

1992 г. – В референдум населението на Швейцария отхвърля плана на правителството държавата да се присъедини към Европейския съюз.

1997 г. – Руски военен транспортен самолет Ан-124 Руслан се разбива в жилищен квартал в Иркутск, загиват 72 души.

2000 г. – В САЩ е създаден първият в света биоробот.

2001 г. – Канадската провинция Нюфаундленд е преименувана на Нюфаундленд и Лабрадор.

2003 г. – Създадена е Българоезична Уикипедия.

2005 г. – В Техеран (Иран) самолет пада върху жилищен блок, загиват над 120 души.

Родени:

1421 г. – Хенри VI, крал на Англия († 1471 г.)

1685 г. – Мария-Аделаида Савойска, савойска принцеса († 1712 г.)

1778 г. – Жозеф-Луи Гей-Люсак, френски физик († 1850 г.)

1792 г. – Вилем II, крал на Холандия († 1849 г.)

1808 г. – Тихо Обретенов, български общественик († 1869 г.)

1833 г. – Джон Сингълтън Мосби, американски военен († 1916 г.)

1841 г. – Фредерик Базил, френски художник († 1870 г.)

1844 г. – Иван Соколов, български революционер († 1907 г.)

1849 г. – Аугуст фон Макензен, германски фелдмаршал († 1945 г.)

1856 г. – Никола Рясков, български военен деец († 1917 г.)

1863 г. – Чарлс Мартин Хол, американски инженер († 1914 г.)

1864 г. – Пенчо Райков, български химик († 1940 г.)

1871 г. – Иван Манолев, български революционер († 1930 г.)

1875 г. – Елена Карамихайлова, българска художничка († 1961 г.)

1888 г. – Уил Хей, британски актьор († 1949 г.)

1889 г. – Робърт Уиншип Удръф, бизнесмен († 1985 г.)

1892 г. – Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън († 1938 г.)

1892 г. – Едуард Виктор Епълтън, британски физик, Нобелов лауреат († 1965 г.)

1898 г. – Гунар Мирдал, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1987 г.)

1904 г. – Ев Кюри, френска писателка († 2007 г.)

1907 г. – Джовани Ферари, италиански футболист († 1982 г.)

1913 г. – Николай Амосов, украински хирург († 2002 г.)

1920 г. – Джордж Портър, британски химик, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2002 г.)

1920 г. – Дейв Брубек, американски джаз пианист и композитор († 2012 г.)

1924 г. – Павел Матев, български поет († 2006 г.)

1927 г. – Никола Рударов, български режисьор и актьор († 2010 г.)

1932 г. – Херберт Бергер, австрийски писател († 1999 г.)

1937 г. – Алберто Спенсър, еквадорски футболист († 2006 г.)

1942 г. – Йосиф, български духовник

1947 г. – Лупита Ферер, венецуелска актриса

1948 г. – Кеке Розберг, финландски пилот от Формула 1

1950 г. – Джо Хисаиши, японски композитор

1954 г. – Радек Йон, чешки политик

1956 г. – Питър Бук, американски музикант (REM)

1958 г. – Ник Парк, британски художник

1963 г. – Улрих Томсен, датски актьор

1971 г. – Рихард Крайчек, холандски тенисист

1975 г. – Даниел Моралес, бразилски футболист

1981 г. – Наталия Круз, канадска порнографска актриса

1981 г. – Федерико Балцарети, италиански футболист

1982 г. – Алберто Контадор, испански колоездач

1982 г. – Деница Гаджева, български политик

1985 г. – Дулсе Мария, мексиканска актриса