Събития

771 г. – След смъртта на брат си Карломан, Карл Велики става единствен владетел на Франкската държава.

1366 г. – Започва антитурският (по-късно и антибългарски) кръстоносен морски поход на граф Амадей VI Савойски.

1537 г. – Излиза от печат първата пълна англоезична Библия с преводи на Уилям Тиндъл и Майлс Ковърдел.

1582 г. – Въведен е Григорианският календар от папа Григорий XIII; в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври е последван от 15 октомври.

1824 г. – Мексико е обявено за република.

1830 г. – Белгия е обявена за независима държава, след като 15 години е била част от Нидерландия

1853 г. – Кримска война: Османската империя обявява война на Русия, след като тя отказва да изтегли войските си от дунавските княжества.

1883 г. – Ориент Експрес започва първото си пътуване от Париж до Румъния, преминавайки през 6 държави.

1910 г. – След бягството на крал Мануел II във Великобритания Португалия става република.

1912 г. – Балканска война: Османската империя обявява война на Балканския съюз.

1930 г. – Основан е футболният клуб АЕЛ.

1957 г. – Космическа програма на СССР: Съветският съюз изстрелва от космодрума в Байконур първия в света орбитален изкуствен спътник Спутник-1.

1958 г. – Обявена е Петата френска република.

1974 г. – Започва строежът на автомагистрала Хемус, предвидена да свързва София и Варна.

1963 г. – Гамбия получава право на вътрешно самоуправление, а на следващата година става независима държава.

1974 г. – В Гърция е основана партията „Нова демокрация“.

1990 г. – Демонтирана е петолъчката от фасадата на вече бившия Партиен дом в София.

1993 г. – Руска конституционна криза (1992 – 1993): Борис Елцин потушава бунта на твърдолинейните комунисти, след 10-часов щурм с танкове срещу сградата на парламента в Москва.

2001 г. – Полет 1812 на авиокомпания „Сибир“: Самолет Ту-154 е свален над Черно море от заблудена украинска военна ракета С-200, загиват 78 души.

2004 г. – Американският частен ракетоплан SpaceShipOne извършва втория си пробен полет в космоса, за което получава наградата Ansari X Prize в размер на 10 млн. долара.

Родени

1289 г. – Луи X, крал на Франция († 1316 г.)

1542 г. – Роберто Белармино, италиански кардинал († 1621 г.)

1729 г. – Джовани Пиранези, италиански художник († 1778 г.)

1787 г. – Франсоа Гизо, френски политик († 1874 г.)

1802 г. – Адолф Ниел, френски генерал († 1869 г.)

1814 г. – Жан-Франсоа Миле, френски живописец († 1875 г.)

1822 г. – Ръдърфорд Хейс, 19-и президент на САЩ († 1893 г.)

1853 г. – Стефан Панаретов, български учен († 1931 г.)

1874 г. – Гаврил Кацаров, български историк († 1958 г.)

1892 г. – Енгелберт Долфус, австрийски политик († 1934 г.)

1895 г. – Бъстър Кийтън, американски актьор († 1966 г.)

1895 г. – Рихард Зорге, журналист († 1944 г.)

1903 г. – Андрей Гречко, съветски маршал († 1976 г.)

1903 г. – Джон Атанасов, американски компютърен пионер († 1993 г.)

1903 г. – Ернст Калтенбрунер, нацистки офицер († 1946 г.)

1912 г. – Любомир Ангелов, български футболист († 1984 г.)

1916 г. – Виталий Гинзбург, руски физик, Нобелов лауреат († 2009 г.)

1923 г. – Чарлтън Хестън, американски актьор († 2008 г.)

1924 г. – Иван Митев, български лекар († 2006 г.)

1926 г. – Георги Георгиев-Гец, български актьор († 1996 г.)

1937 г. – Франц Враницки, австрийски политик

1938 г. – Иван Лалов, български физик

1939 г. – Ангел Михайлов, български композитор († 1998 г.)

1941 г. – Ан Райс, американска писателка

1945 г. – Димитър Кирков, български писател

1946 г. – Сюзън Сарандън, американска актриса

1949 г. – Луис Сепулведа, чилийски писател

1952 г. – Кърстен Кук, английска актриса

1955 г. – Хорхе Валдано, аржентински футболист

1967 г. – Лив Шрайбър, американски актьор

1976 г. – Алиша Силвърстоун, американска актриса

1980 г. – Томаш Росицки, чешки футболист

1982 г. – Кейти Макграт, ирландска актриса

1984 г. – Елена Катина, руска певица (Тату)

1984 г. – Ивайло Захариев, български актьор

1989 г. – Кими Майснер, американска фигуристка

1990 г. – Михаела Маевска, българска спортистка