Музикантите са част от един от най-реномираните ансамбли за старинна музика в Европа – Хелзинкския бароков оркестър, на който Аапо Хакинен е художествен ръководител и диригент. Техният концерт включва творби на Антонио Вивалди, Франц Бенда, Йохан Себастиан Бах, Франц Рихтер и Карл Филип Емануел Бах.
Началото на концерта е тази вечер в 19:00.
Вие, бароковите музиканти, сте като едно братство от посветени в ценностите на други епохи. Какви послания носи на съвременния слушател музиката, която изпълнявате?
Димитър Маринкев: Наистина музикантите, които се занимават с барокова музика, не са толкова много, но са особено интернационално организирани, във всички барокови проекти има поне 50% чужденци. Повечето от тях така или иначе за учили заедно в Швейцария, Финландия, Холандия и се познават още от студентските си години. Бароковата музика според мен е прекрасно структурирана музика, тя носи оптимизъм и вяра в доброто, и подобно на класическата архитектура, е добре балансирана. В съвременното общество, както архитектурата, така и ние самите, не сме добре балансирани. И може би подсъзнателно аз търся тази музика, защото тя ме зарежда с оптимизъм, с непреходни стойности и чувство за баланс.
Дора Астерстад: Тази музика е много близка до сърцето, много естествена, много нежна, без металическия звук на модерните инструменти. Артикулирането при бароковите инструменти, в частност при цигулката, е много по-детайлно, детайлът изобщо има огромно значение за барока. Самата направа на лъка дава много повече варианти на изпълнителя и преживяването е много по-интимно. Ние обичаме различни видове музика, но предпочитаме бароковата заради нейната естествена красота и непреходните й ценности.
Към кои произведения бихте насочили най-напред непосветените, за да успеят да почувстват атмосферата на епохата и да поискат да слушат още и още?
Аапо Хакинен: Мисля, че бароковата музика е лесна за слушане, дори и никога досега да не сте я слушали, мисля че е по-лесна от музиката от следващите епохи. Има прекрасен танцов елемент, ритъм и красива мелодия. Елементите са близки до тези на съвременната поп музика – семпла мелодия, но запомняща се. Всъщност бароковата музика не е само един стил, има много различни стилове в различните страни и италианският стил е напълно различен от френския, германският също. Бароковата музика е базирана на същата мелодика и хармония като съвременната поп музика.
Къде е границата между респекта и провокацията в интерпретирането на старинна музика?
Аапо Хакинен: Това е въпрос на вкус, ролята на интерепретатора е по-значима в бароковата музика, защото тя е много по-импровизационна от виенската класика или симфоничната класика на ХІХ век, персоналната свообода е много по-голяма от тази в по-късните стилове. Бароковата музика изисква активност, креативност, съучастие на изпълнителя. Не е достатъчно само да изсвириш нотите. Старата музика е много импровизационна и много близка до това, което в днешно време ние наричаме джаз и поп, така че ролята на изпълнителя е много по-голяма. Персонален, субективен е прочитът на темпото, на фразата. Разбира се това се отнася за всяка музика, но в бароковата е много по-изразено. Един интерпретационен стил може да бъде интересен за едни слушатели, ала да се стори провокативен на други. Но старинната музика трябва да бъде леко провокативно изпълнявана, човек винаги трябва да рискува и да интерпретира свободно, така че да успее да докосне сърцето поне на част от публиката. Провокацията е есенцията на бароковата музика, колкото по-смело е решението на един изпълнител, толкова по-голям е шансът то да се хареса на едни и да не се хареса на други.
Какво е да сте част от един толкова уважаван оркестър като Хелзинкския бароков оркестър? Какво ви дава работата с Aaпо Хaкинен?
Дора Астерстад: За мен да работя с Аапо Хакинен е истински лукс, удивително е! Всичко е позитивно и това е прекрасна част от моя живот.
Димитър Маринкев: За мен работата с Аапо Хакинен е от изключителна важност, защото той е един от много малкото самостоятелно мислещи интерпретатори, той никога не се задоволява само с конвенцията, с политически коректното, с това, което силните на деня представят като продукт. Винаги е отворен за експеримента и поема големи рискове. В същото време тези рискове са интелектуално осмислени, а не плод на някакво желание просто да бъде различен. Аапо Хакинен притежава рядката съвкупност от южняшката топлота на интепретиране и северняшкото съсредоточаване и способност за анализ, за концептуално музициране.
Бихте ли съпоставили отношението към историческата музика на българската публика и на публиката в Западна Европа?
Димитър Маринкев: Мисля, че да се свири барокова музика в България е по-лесно, отколкото в Западна Европа, защото там тя е много популярна повече от 50 години и по някакъв начин вече се възприема с лека умора от публиката. А в България все още хората с голямо удоволствие идват на концертите, възприемат я като нещо ново и са много отворени. Затова с г-н Хакинен винаги сме намирали за по-вдъхновяващо да свирим пред българска публика, защото тя реагира спонтанно, без да е обременена от предварителни представи. За концерта днес във Варна сме избрали изключително достъпни, красиви и приятни за слушане произведения от няколко различни стилови направления от бароковата епоха, така че всеки любител на старинната музика ще може да намери за себе си късче от любимия си Вивалди и Бах, а и да експериментира с нещо по-непознато.