1499 г. – Между Австрия и Швейцария е сключен мирен договор, с което се слага край на Австрийско-швейцарската война и е призната независимостта на Швейцария.
1792 г. – Франция е обявена за република.
1862 г. – Ото фон Бисмарк става канцлер на Прусия.
1862 г. – Американският президент Ейбрахам Линкълн обявява всички роби в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари 1863 г.
1872 г. – Извършен е Арабаконашкият обир.
1887 г. – Основан е град Акрън, окръг Уошингтън, щата Колорадо, САЩ.
1908 г. – Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор. (стар стил)
1923 г. – Съставено е четиридесет и третото правителство на България, начело с Александър Цанков.
1934 г. – В резултат на взрив и последвал пожар в мина в Уелс загиват 260 миньори.
1944 г. – Военният министър Дамян Велчев издава заповед за назначаване на политически заместник командири в Българската армия.
1949 г. – Английското, канадското и американското правителство обявяват, че наскоро са регистрирали атомна експлозия в Съветския съюз, която Москва първоначално отрича, но по-късно става ясно, че опита е извършен на 29 август.
1959 г. – Открита е телефонна връзка между САЩ и Европа.
1960 г. – Мали получава независимост от Франция.
1973 г. – България скъсва дипломатически отношения с Чили, като протест срещу военния преврат на генерал Пиночет от 11 септември, който сваля от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.
1974 г. – ООН признава Организацията за освобождение на Палестина и нейния лидер Ясер Арафат като официални пълномощници на палестинското население.
1975 г. – Извършва се неуспешен опит за убийство на президента на САЩ Джералд Форд в Сан Франциско.
1980 г. – Ирак напада Иран и започва Ирано-иракската война продължила 8 години.
1981 г. – Открит е Паметникът на незнайния войн в София.
2003 г. – Сливат се проектите Fedora и Red Hat.
2010 г. – Забраняват скандалната абсурдна пиеса „Мутрата топлофикация“ от българския писател-сатирик Емил Измирлиев, защото в нея участва като глас премиерът на страната Бойко Борисов
Родени
1601 г. – Ана Австрийска , съпруга на френския крал Луи XIII († 1666 г. г.)
1741 г. – Петер Зимон Палас, германски биолог († 1811 г.)
1764 г. – Карл-Фридрих Фален, шведски учен († 1830 г.)
1791 г. – Майкъл Фарадей, английски учен († 1867 г.)
1802 г. – Юрий Венелин, украински българист, фолклорист и етнограф († 1839 г.)
1875 г. – Васил Моллов, български хирург и общественик († 1938 г.)
1882 г. – Вилхелм Кайтел, немски фелдмаршал († 1946 г.)
1885 г. – Ерих фон Щрохайм, австрийски режисьор и актьор († 1957 г.)
1893 г. – Алексей Лосев, руски философ († 1988 г.)
1895 г. – Пол Муни, американски актьор († 1967 г.)
1897 г. – Борис Спиров,български политик († 1974 г.)
1901 г. – Чарлз Хъгинз, американски лекар, Нобелов лауреат през 1966 г.(† 1997 г.)
1918 г. – Хенрик Шеринг, цигулар († 1988 г.)
1924 г. – Роузамънд Пилчър, британска писателка
1932 г. – Алгирдас Бразаускас, литовски политик († 2010 г.)
1933 г. – Светозар Неделчев, български актьор
1937 г. – Веселин Димитров, преподавател, есперантист
1938 г. – Дийн Рийд, американски певец и киноактьор († 1986 г.)
1940 г. – Ана Карина, френска актриса от датски произход
1941 г. – Здравко Чолаков, литературовед, професор, университетски преподавател (СУ) († 2014 г.)
1944 г. – Анна Томова-Синтова, българска оперна певица
1951 г. – Дейвид Ковърдейл, британски музикант (Whitesnake)
1953 г. – Сеголен Роаял, френски политик
1957 г. – Димитър Костов, български политик
1957 г. – Ник Кейв, австралийски музикант
1958 г. – Андреа Бочели, италиански тенор
1966 г. – Ердоган Аталай, немски актьор
1969 г. – Явор Русинов, български музикант (Vox,Bulgaro,Yaku)
1976 г. – Роналдо, бразилски футболист
1978 г. – Хари Кюъл, австралийски футболист
1979 г. – Емили Отъм, американска певица и цигуларка
1984 г. – Лора Вандервурт, канадска актриса
1989 г. – Сабине Лисицки, немска тенисистка
1989 г. – Хюйон, корейска певица
1990 г. – Абдул Меджид ал-Фузан, саудитски актьор и певец
1992 г. – Габриел Ферейра, бразилски футболист