Миграционната криза отново е водеща тема за всекидневниците.

„Кризата с мигрантите е проблем не само на Европейския съюз и на неговите държави-членки, макар че в Европа той се усеща най-силно, и универсалното решение не може да бъде взето от Брюксел. Брюксел обаче може да съдейства за сближаване на позициите и за консолидиране на усилията на страните в Европа за намиране на изход, който да отговаря на очакванията на европейците, предадоха от правителствената пресслужба. Това обсъдиха на среща и работна вечеря днес министър-председателите на България, Унгария и Сърбия Бойко Борисов, Виктор Орбан и Александър Вучич. Орбан и Вучич са на посещение в страната ни за обмяна на мнения преди срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите от ЕС в Братислава, на която темата за изход от мигрантската криза ще бъде сред основните в дискусиите. Утре унгарският премиер ще има възможност да се запознае лично с мерките по охрана на българските сухопътна и морска граници, които са и външни граници за ЕС. Премиерът Борисов подчерта, че без съвместните усилия на всички държави в ЕС няма да се намери общо и устойчиво решение на проблема. Той акцентира необходимостта от това ЕС да действа като едно цяло и призова за търсене на общо европейско решение за справяне с мигрантския поток. Българският министър-председател посочи, че страната ни ще приеме подкрепа за опазване на границата, но подчерта и ролята на споразумението между ЕС и Турция за ограничаване на мигрантския поток към Европа. Борисов запозна двамата премиери с предприетите от страната ни действия за гарантиране на сигурността и спокойствието по границите. „България носи голямата отговорност като външна граница на ЕС с Турция. Изправени сме пред историческо предизвикателство за сигурността на Европа и трябва да търсим единна позиция за една нова миграционна политика с дългосрочна перспектива, както и адекватни мерки за собствената ни защита. Ние издигаме защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни ”, посочи Борисов. Премиерът отбеляза също добрите резултати от двустранното сътрудничество за спиране на нелегалните мигранти...” – в. „24 часа”.

„Външните граници на ЕС трябва да се бранят с общи усилия. Европа и България не трябва да се поддават на изнудване от страна на Турция. Това заяви в ефира на БНР зам.-председателят на ПП АБВ Ивайло Калфин, съобщиха от пресцентъра на партията. Във връзка с темата той бе призован за коментар по отношение на официалните визити на премиерите на Унгария и Сърбия в страната ни. „Очаквам да работим по изготвянето на обща позиция по мигрантската криза. България е външна граница на ЕС. Виктор Орбан каза, че ще изпрати и изпрати полицаи на българо-сръбската граница. Но всъщност външната граница е тази с Турция, като иска да изпрати помощ да изпрати там граничари. Въпросът е, че външната граница на ЕС би трябвало да се охранява с общи усилия. В ЕС трябва да се стигне до това решение, че тази граница трябва да се пази. Тя в момента се нарушава от каналджии и в момента на практика се получава така, че се „инвестира" в една многомилиардна индустрия на трафикантсво. Това нещо трябва да спре... „Аз съм объркан от доста външнополитически действия и решения на правителството в последно време, включително и по бежанския проблем. Това, което го говорим навсякъде, трябва и да го отстояваме. България и ЕС не трябва да се поддават на рекет от страна на Турция. Защото обвързването на безвизовия режим за турски граждани с бежанците е политически рекет. По друг начин не може да се обясни. В същото време пак посочвам, че ЕС не може да се ангажира само с настаняването на бежанци, а и с опазване на външните си граници”...” – в. „Стандарт”.

„Доналд Туск: Европа може ефективно да контролира и защитава външните си граници Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви във вторник, че иска предстоящата неформална среща на върха на Европейския съюз да увери участниците, че Европа може ефективно да защитава границите си, предава ABC News. Туск заяви, че „мигрантската криза“ е показала „слабости и хаос“ в граничната сигурност на ЕС. Той допълни, че би искал участниците в срещата да се убедят, че „Европа може ефективно да контролира и защитава външните си граници”...” – в. „Труд”.

„Председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обещава подкрепата си за осигуряване на повече помощ от ЕС за охрана на българските граници. Ангажиментът е поет в писмо до премиера Бойко Борисов, съобщи представителството на ЕК в България. В писмото се отбелязва, че агенция "Фронтекс" трябва да направи още, след като през юли изпрати 173 граничари да помагат по границите с Турция и Сърбия. Неизпълнен остава ангажиментът за още 53 патрулни коли. Експерти на комисията ще дойдат в България идните дни, за да се запознаят с положението на място и да подготвят актуализация на общ план за действие при евентуална извънредна ситуация. Страните от ЕС решиха да намалят средствата за бедните региони, предимно в Източна Европа, в бюджета за идната година за сметка на охраната на външните граници. Това ще доведе до близо 25% повишаване на плащанията за миграция и сигурност, съобщи Съветът на ЕС. Бюджетът за миграция през 2017 г. ще достигне 5.2 млрд. евро. Още 2.2 млрд. евро ще бъдат отделени за действия извън ЕС, целящи борба с причините за мигрантските потоци. 19 млрд. евро ще е финансирането за европейски проекти за създаване на работни места.” – в. „Сега”.

Вестниците в сряда съобщават и за трагичен инцидент с бежанци при опит за преминаване на р. Дунав.

„Двама мъже и 5-годишно дете от Ирак са намерени удавени в Дунав, а още три деца - момче и две момичета, се водят изчезнали от 8 септември. МВР обаче мълча 6 дни за смъртните случаи, а вчера вътрешният министър Румяна Бъчварова се опита да се измъкне с обяснението, че докато не намерили телата, не са имали потвърждение за инцидента и затова са се въздържали да информират. На 8 септември вечерта Граничната полиция в Русе е получила сигнал от граждани, че на остров Добрина между селата Арчар и Добри дол има група хора, обясни началникът й Димитър Чорбаджиев пред "Нова телевизия". На острова са открити четирима души, които с мимики и жестове, понеже говорели само арабски, показали, че други шестима са изчезнали. Започнало е търсене, като румънците също са пратили катер. Издирването не дало резултат и било прекратено в края на деня, съобщи "24 часа". Два дни по-късно на повече от 20 км по течението на реката са открити две тела, а вчера изплува и третото. Водолази издирват още три деца, както и металната лодка. Според полицията чужденците са се качили в метална лодка без обозначения, която се преобърнала. Най-вероятната причина за преобръщането е, че хората на борда не са били разпределени правилно, обясни Чорбаджиев. Разследва се причиняване на смърт по непредпазливост...” – в. „24 часа”.

„Намериха трети удавник от обърнатата каналджийска лодка “Хвърлям въдиците, ама не ми е спокойно! Страх ме е да не се появи някой труп! И при нас по реката вече стана страшно!”, споделя бай Никола, застанал край двете си въдици, пуснати във вълните. Днес сутринта по брега на Дунав край Лом се мяркат рибари с въдици, но броят им е доста по-малък от други дни. Повечето от тях са навъсени и мълчаливи. Съвсем близо до любимите места на ломските рибари в неделя следобед местни жители измъкнаха от реката труп на бежанец. Малко преди това безжизнено тяло на дете изплува на няколко километра от Лом край въдиците на друг рибар. Двата трупа са част от група от 10 нелегални мигранти от Ирак. В нощта на 8 срещу 9 септември край остров Добрина каналджия ги карал към Румъния с метална лодка, която се обърнала. Оцелели само четирима. “Обадиха ми се преди полунощ, че хора викат за помощ от острова между Арчар и Добридол. Позвъних на познатия рибар Боян Стефанов, взехме и още един мъж и отидохме там. Дойдоха и дежурни от Гранична полиция. Заварихме двама мъже и две жени, явно чужденци. Не знаеха български, нито английски. Бяха много уплашени. Жените пищяха и се биеха по главите. С ръце ни показваха, че децата им са в реката. Викаха “бейби, бейби” и сочеха водата!”, разказа пред “Труд” един от първите притекли се на мястото на трагедията местни жители. Човекът пожела анонимност... Според осведомени полицията вече има насоки към каналджиите, поели превоза на групата чужденци към Румъния. Запознати не изключват в нелегалния транспорт да е замесен мъж с кримидосие от село Арчар. Цената за прехвърлянето на мигрант била около 1000 евро, казват рибари...” – в. „Труд”.



Обратите около българската кандидатурата за генерален секретар на ООН също са сред актуалните теми.

„Ирина Бокова е българският кандидат за генерален секретар на ООН. Друго име не е обсъждано, обяви премиерът Бойко Борисов пред министрите в началото на правителственото заседание във вторник. След 26 септември, ако не е първа или втора Ирина Бокова, тогава ще преценим всички заедно какво да направим, обърна се премиерът към тях. “Дори спекулацията, че трябва да е жена от Югоизточна Европа - това не е писано правило, а когато едно правило не е писано, то може да се нарушава. Накрая, когато всички консултации минават, може да се окаже, че е жена, но не е от Югоизточна Европа, или е оттам, но не е жена, тогава могат да направят компромиси”, заяви Борисов. “Към момента това не е наша силна позиции, че ние сме на 5-о или на 7-о място, понеже е единствената жена. Отдавна половете в света са равни. И на нас са ни препоръчвали повече хора от етносите да влизат в едно правителство, но ако имаш по-добър мъж за един пост или жена, избираш него. Пожелавам успех на г-жа Бокова до 26-и, цялата подкрепа на външното министерство, на всички наши посланици, каза още Борисов...” – в. „24 часа”.

„Последен шанс на Ирина Бокова като кандидат на България за генерален секретар на ООН даде премиерът Бойко Борисов. След 26 септември, ако не е първа или втора, ще преценим заедно какво да направим, каза министър-председателят в специално изявление в началото на днешното правителствено заседание. "Поканих г-жа Бокова да дойде днес, но тя ми отговори, че има по-важна работа в ЮНЕСКО. Не ми направи това добро впечатление", каза Борисов пред телевизионните камери, подчертавайки, че е искал да говори в нейно присъствие. "Когато си кандидат за генерален секретар на ООН от една държава и едно правителство те е номинирало... И аз имам доста отговорни задачи - и днес, и утре, в петък ни е съветът в Братислава, но ...", каза Борисов. Той изтъкна огромните усилия, положени от първото правителство на ГЕРБ и особено от Вежди Рашидов за избирането на Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО. И припомни как в последните си дни кабинетът "Орешарски" я номинира за шеф на ООН - две години преди да започне процедурата за избор. "Никой не си направи труда тогава да ме попита като лидер на най-голямата партия. Ние си замълчахме", върна лентата премиерът. И продължи: "Като толерантно правителство, което не отрича, а се опитва навсякъде, където може, да има приемственост, особено в международен план, ние изпратихме и потвърдихме кандидатурата в официален документ - решение на министерски съвет". Борисов показа пет огромни папки на бюрото си е заяви: "Тук, понеже някои спекулират, са писмата за подкрепа на Бокова - от японския премиер до Тереза Мей. Тя е нов премиер, но и до нея съм изпратил". "Разпоредил съм, който от медиите иска - да му се дадат", каза министър-председателят, допълвайки, че писмата до премиери, външни министри, президенти и крале от целия свят са стотици. Нашето правителство, всички вие (б.р. министрите), сме работили абсолютно честно, почтено за избора на г-жа Бокова, подчерта няколко пъти Бойко Борисов. И отсече: "Не приемам, че била по-късно издигната. Напротив - тя е най-ранно издигнатият кандидат". "До този момент минаха 4 изслушвания. За съжаление нашият кандидат е 3-ти,5-ти, 7-ми, 5-ти. С цялото ми уважение дори Македония и Сърбия са преди нас. И някой явно иска недоброто си представяне в един момент да го пририше на мене, на вас, на България...", заяви още премиерът Борисов...” – в. „Труд”.

„БСП иска изслушване на премиера Бойко Борисов в парламента заради спекулациите, че правителството може да оттегли подкрепата си за Ирина Бокова за генерален секретар на ООН в полза на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. На заседанието на Министерския съвет по-рано днес Борисов е заявил, че Бокова остава наш кандидат поне до 26 септември. "Случващото се с кандидатурата на Ирина Бокова е удар по националния суверенитет на България. Българското правителство проявява поредното угодничество към външни сили - така то унижава България и елиминира възможността българин да оглави най-високия пост в ООН", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според нея уговорките на Борисов, че ако Бокова била кандидат на ГЕРБ, би я оттеглил, всъщност доказват, че позицията на правителството му е, че не седи зад кандидатурата...” – в. „Дневник”.

Вестниците цитират и прощалната реч на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, чийто мандат изтича.

„Посланик Дьо Кабан: Слабоумието не е проблем, ако не е на власт Липсата на осмисляне и осъждане на комунистическия режим е в основата на проблемите на България. Това констатира в прощалната си реч пред Атлантическия клуб френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан по повод изтичането на мандата му. "Тази липса позволява на избягали банкери и на други, които скоро може също да избягат, да ограбят милиарди. Тази липса позволява на политиците да избират един 33-годишен олигарх за шеф на службите само защото е верен на един бивш ръководител от Държавна сигурност. Тази липса кара младите българи да напускат страната", заяви дипломатът. И предупреди: "Ако емигрирате, ще оставите страната си на Пеевски". "Слабоумието не е голям проблем, стига да не е на власт. Комунизмът като идеология претендира, че ликвидира конфликтите, но не съществува такъв режим, който да налага истината си без насилие", допълни посланикът. За пореден път Дьо Кабан засегна проблема с недовършената съдебна реформа, по който проявяваше особена активност и си навлече критики, че се меси във вътрешните работи на страната. Според него реформата е провал, който е показал, че "статуквото е много силно". Коментира и скандала с френската компания "Белведере", за която през 2014 г. обяви, че е направен опит да бъде присвоена. Съдия по делото бе отстранената впоследствие Румяна Ченалова. "Изключително нагло е - нито й бе предявено обвинение, нито на някой друг", заяви посланикът по повод изтеклите записи на нейни разговори с колежката й Владимира Янева. Той призна, че собственото му говорене в случая не е било съвсем дипломатично, но уточни, че не е допустимо в страна от ЕС да се случват подобни неща. "Скандалът не произтече от моите думи, а от това, че всичко казано бе вярно", бе категоричен Ксавие дьо Кабан...” – в. „Сега”.



„Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан произнесе днес в Атлантическия клуб прощална реч по повод края на мандата си.

"Дневник" публикува пълния текст на словото му, озаглавено на тема "Равносметка на мисията и надеждите ми за България"... Мандатът ми на посланик продължи, както този на всички мои предшественици от 20 години насам, три години. Това е обичайното времетраене на мандата на френски посланик в чужбина, въпреки че е прекалено кратко, за да може да се опознае една страна, едно общество, неговата история, неговите тревоги, силни и слаби страни, определящите фактори на външната му политика, вътрешните му блокиращи фактори и двустранните отношения между Франция и тази страна, както и да се разберат интересите на моята страна в тази, в която съм посланик... Мандатът ми бе белязан от неочаквано събитие - както обикновено се получава с мандата на всеки посланик : въпреки опитите ни да предвидим и планираме се изправяме пред непредвидени обстоятелства. В моя случай това бе опитът да се предизвика фалит на предприятието "Белведере", като за тази цел се използва съдебната система. Делото е добре известно и няма да се спирам пространно на него. Само ще кажа за последен път на всички тези, които мислеха, че казаното от мен не е дипломатично, от една страна, че бидейки дипломат от 27 години, знам много добре кое е дипломатично и кое не е; и от друга страна, че скандалът произтече не от това което казах по отношение на съдебната система по принцип или замесената в скандала съдийка, а от това че всичко това бе вярно и известно на всички. Да вярно е, че не е в прерогативите на един посланик да казва, че даден съдия е корумпиран. Но е още по-малко допустимо държава членка на Европейския съюз да позволи съществуването на такова поведение години наред без каквато и да била санкция. Случилото се след това доказа, че съм бил прав, а именно защото "Белведере" си върна дъщерните дружества и съдия Ченалова бе уволнена от съдебната система... Щастлив съм също така, че успях да допринеса за сближаването на български и френски общини, френски предприятия, неправителствени организации, допринесли за промените на нашия икономически модел... Изключително съм радостен и от сътрудничеството с министерство на труда и социалната политика, което проведохме, за да могат българи и французи въпреки очевидно различните позиции на страните ни относно командироването на работници да се възползват от това единствено в света пространство на свобода, каквото е нашият Европейски съюз: администрации, синдикати и работодатели се срещнаха, за да обсъдят тези въпроси и да намерят начин българските работници да се ползват с тази свобода, без да се излагат на риск от експлоатация във Франция от безскрупулни работодатели... Нашият Европейски съюз е, и това е както негово богатство, така и негова слабост, изключително многообразен. Прекалено многообразен, казват тези, които мислят, че не е трябвало да бъде разширяван. Обратно, аз мисля, че разширяването на Европейския съюз беше историческа и политическа потребност. Но че трябва да работим, за да сближим европейските народи, за да се породи по-бързо чувството за принадлежност към общото политическо пространство и че имаме следователно обща съдба въпреки различните ни истории, вероизповедания, обичаи, навици и езици... Бих могъл да отбележа и сътрудничеството, което съществува между френското и българското министерство на правосъдието в областта на реформата на детското правосъдие. В тази връзка посетихме заедно с президента Плевнелиев и бившия министър на правосъдието Христо Иванов "синята стая", предназначена за изслушване на показанията на деца жертви или свидетели на насилие или в конфликт със закона, открита в Сливен. Правосъдието и по-специално детското правосъдие се възприема като тема от второстепенно значение от гражданите. И това не е характерно само за България. И моите сънародници не винаги си дават сметка, че общество, което пренебрегва затворите си и презира затворниците си не постъпва справедливо и не позволява на тези свои членове, които са се отклонили от правия път, за да тръгнат по този на престъпността, да се превърнат отново в пълноправни граждани, тоест свободни. Абсолютно несправедливо e, тъй като правосъдието е основополагащо за всяка демокрация... Правосъдието в преддемократичните системи е само едно от средствата за разрешаване на конфликти; ордалията (разновидност в средновековието на божия съд) е друго такова средство. Като правосъдието остава компетентност на ръководителя, дълго време феодален, след това национален: суверен, който тъй като раздава правосъдие и следователно умиротворява обществото и прекратява частните конфликти, буди респект или страх. Суверенът всъщност укрепва своята власт, като си присвоява тази компетентност. Затова автократичните режими и контрареволюциите искат най-напред да подчинят правосъдието, за да господства политиката. Предпоставки за такова поведение виждаме в някои държави, съседки на ЕС, което впрочем ни притеснява. Защото само демокрацията гарантира, че посредством справедливостта може да се опази мира между гражданите... В демократичните режими насилието е неправомерно, независимо дали е от страна на държавата или от страна на гражданите. То е правомерно само в отговор на агресия и само държавата може да обезщети причинените от агресията щети и да санкционира агресора. Но такова насилие от страна на държавата подлежи на съдебен контрол, тъй като тя представлява само инструмент, който позволява да се постигне този мир чрез правосъдие, което е основополагащо за либералните демократични режими. Това е основната разлика с тоталитарните режими и по-специално с този, който сте претърпели 45 години и следователно изстрадали може би много повече, отколкото си представяте. Комунизмът като идеология претендира, че ликвидира конфликтите, че ги премахва. Такава е била крайната му цел или поне така са твърдели Маркс и Ленин, чиито безвкусни статуи и хиляди пъти копирани портрети е трябвало задължително да украсяват площадите, офисите, училищата в цяла България, която се е предполагало, че е народна. Тъй като конфликтът е вътрешно присъщ на отношенията между хората, би било проява на слабоумие да се твърди, че може да се ликвидират конфликтността. Слабоумие, което само по себе си не е сериозен проблем, стига да не е на власт. Но когато всячески се иска една слабоумна идея да се превърне в истина, единственият начин е това да бъде наложено със сила. С насилие. Където и да било в планетата, комунизмът е режим, който предполага насилие: не съществува и никога няма да съществува марксистки режим, които да не почива изначално на насилие. Като този режим разглежда насилието като легитимно оръжие за налагане своята истина. Режим, който претендира, че притежава истината, истината за историята, е лъжлив. Фактът, че същият лъже, налага хората да бъдат задължени да мълчат и да се забрани сближаването им: не може да има каквото и да било между държавата и жителите ѝ, които би било неправилно да се наричат граждани, тъй като те обратно са разглеждани от управляващите като поданици. Режимът на Георги Димитров и Живков не е обикновена диктатура, а политическа система, която подчинява човека на разкритата и в действителност известна само на ръководителите истина, която може да се променя в зависимост от обстоятелствата, защото не почива върху нищо реално: понятията за класов враг, диктатура на пролетариата, безкласово общество, комунизъм нямат никакво значение в реалния свят. Те не са и средство за обяснение на действителността, а само заклинание, празни думи, в които може да бъде вложено съдържание по собствено усмотрение...

Ето защо 9 септември е ужасна дата в историята на Европа, тъй като тя бележи момента, в който с помощта на съветския завоевател се установява режим, който за няколко месеца взема решение за обезкървяването на целия български елит, за убийството на хиляди негови представители не защото са извършили престъпления, а просто за да се унищожи всякакъв критичен дух, дух на независимост и свобода. Сигурно се питате защо от 5 минути ви говоря за този изчезнал режим, който не е просъществувал и половин век, което е нищо от гледна точка на мащаба на историческите времена. Защото този режим е в основата на проблемите, с които се сблъсква днес България. Този режим изчезна. Това е точният глагол. В един хубав ноемврийски ден на 1989 г., Живков пада от власт. След няколко седмици и редица протести, партията вече не е комунистическа, а социалистическа, след което, и член 2 на Конституцията изчезва, премахнат от същите тези, които няколко месеца по-рано твърдят, че комунизмът е истина на последна инстанция. Няма никакво значение, та те никога те са вярвали в комунизма. Вярвали са само в собствената си власт. Защото това е един невероятен режим, който претендира, че е носител на доброто и който всъщност предлага най-доброто на хора, които са надарени с най-лошите пороци: той изисква честност, сляпо подчинение, липса на критичен дух, саможертва; но за сметка на това улеснява кариерата на тези, които са най-добри лъжци, безскрупулни, страхливи, нелоялни, хитри, неверни, крадци, доносници, безпринципни... Тези "качества" естествено са по-развити у бившите служители на държавна сигурност. Разберете ме добре. Не твърдя, че всички членове на Държавна сигурност, още по-малко всички членове на комунистическата партия, са били съучастници в престъпленията на режима. Не твърдя също така, че всички те са били крадци в момента на падането на режима. Съвсем не. Но твърдя, че неразбирането на режима, неиздирването на извършителите на престъпленията на режима, липсата на поглед върху механизмите на потисничество, които е използвал този режим, всичко това е позволило на бившите служители на Държавна сигурност с най-малко скрупули да се отърват, а на някои от тях и да заемат завидни постове. Тъй като преходът бе овладян от бившите от системата, не можеше да бъде възможно създаването на комисия за установяване на истината и отговорността за престъпленията на покойния режим. Защото да се признае, че режимът е извършил престъпления, означава да се търсят отговорните за тези престъпления: един режим не съществува без служители, кадри, ръководители, които да налагат и да изпълняват дейности. Няма ли престъпление, няма и престъпници, няма и отговорност, която да бъде търсена. Затова трябваше да се забрави, отрече, да се мълчи, да се онемее по отношение на естеството на режима, и най-вече да не се търси. Елитите, който дойдоха на власт след 10 ноември, бяха комунисти, така както Александър Зиновиев е останал сталинист през целия си живот в "Полетът на нашата младост", тъй като е бил формиран или по-скоро деформиран от този режим. Именно тази липса на разкаяние, наказание, но също така и дори най-вече на изследване, разбиране, изучаване на реалността на комунизма впримчва България в неблагосъстоянието ѝ. Която позволява на ръководителите на социалистическата партия да поставят цветя на паметника на най-отявления диктатор, който страната им е имала от Освобождението насам, любезно усмихвайки се пред посланиците на Европейския съюз, малко изненадани от този скандален жест. Която позволява на избягали банкери и на други, които скоро могат да избягат, да направят състояние на гърба на данъкоплатците, на които оставят дългове от милиарди лева, и да не виждат никаква нередност в това... Да се мисли, че бидейки демократ човек може да отдава почит на комунизма, означава, че и комунизмът и демокрацията са напълно неразбрани. А това не е добро начало по пътя на демокрацията. Не съм преставал да казвам на младите българи, с които се срещах – тоест с тези, които живеят в България - и много от които споделяха с мен колебанието си да заминат в чужбина, че ако емигрират, ще оставят страната си на Пеевски. България не заслужава ли повече от това? Естествено, България продължава да върви напред по пътя на Европа въпреки това...” – в. „Дневник”.