Миграционната криза е водеща тема за вестниците в четвъртък.

„Словения зове ЕС да даде повече на България срещу мигрантите България и Македония трябва да получат по-голяма финансова подкрепа срещу мигрантите, в противен случай следващата мигрантска вълна може да предизвика конфликти на Балканите. Това предупреждение отправи словенският премиер Миро Церар в интервю за германския в."Ди Велт". "Това са страните, които провеждат граничните проверки, за да спрат нелегалните имигранти. Еврокомисията също трябва да играе роля при този процес. Македония и България трябва да получат по-добра финансова подкрепа. Трябва да направим много повече за страните, които са границата", каза Церар. "По европейските външни граници трябва да направим всичко, за да защитим Балканите от конфликти и разпад на Шенгенското пространство... В случай че отново се стигне до отварянето на "Балканския маршрут", това ще доведе до конфликти в региона - в Централна Европа и на Западните Балкани", предупреди словенският премиер. "Ако отново пристигнат много мигранти, тогава ще бъдем принудени да въведем още по-строг контрол по Шенгенските си граници. Ако Австрия затвори границите си, тогава всички мигранти ще останат в Словения. Ясно е, че Виена още сега се готви за затварянето на границите си", смята Церар. Австрийското правителство подготви нов закон, който се очаква да бъде приет през следващите седмици и предвижда при достигане на 37 500 молби годишно за убежище да спре приема на бежанци и да затвори границата. Досега през първите седем месец на т.г. властите вече са получили 29 000 подобни искания. Според Миро Церар до затваряне на австрийската граница може да се стигне още през този месец или октомври, което ще означава затваряне на границите в самия Шенген. "Трябва да бъдем искрени - гърците не охраняват достатъчно шенгенските си граници. Понякога подсигуряват само транспорт за мигрантите. Разбира се, тяхната ситуация е доста сложна, но пък за това получават финансова помощ и подкрепа за полицията, но гърците не използват цялата тази помощ", подчерта Церар. На въпроса какво ще стане, ако Македония отвори границите си, Церар отговаря: "Ще последва "ефектът на доминото" - Австрия и Словения ще затворят своите граници, а след тях същото ще направят хърватите и сърбите и така властите в Скопие отново ще затворят границите си, защото прекалено много мигранти ще достигнат до всяка една отделна държава... България и Македония трябва да получат по-голяма финансова помощ". Унгарският премиер Виктор Орбан похвали страните, които помагат на България за защита на нейните държавни граници от нелегалната миграция, предаде БГНЕС...” – в. „Сега”.

„България и Чехия споделят общи позиции по въпросите на нелегалната миграция и сигурността, които са приоритетни и за двете страни. Чешката страна подкрепя затварянето на т.нар. Балкански миграционен маршрут, като отчита трудностите, които България среща при опазването на външните граници на Европейския съюз в условията на засилен миграционен натиск и подкрепя влизането на страната в зоната Шенген. Тези послания бяха отправени по време на разговора на президента Росен Плевнелиев с министър-председателя на Чешката република Бохуслав Соботка в рамките на официалното посещение на българския държавен глава в Прага, съобщи прессекретариатът на държавния глава. От вчерашната среща на Плевнелиев с чешкия му колега Милош Земан се разбра, че Чехия ще окаже помощ на България в охраната на външната за ЕС граница. "От самото начало на миграционната криза през 2013 г. България действа отговорно и регистрира всички мигранти на своя територия, като стриктно се придържа към правилата от Дъблин и Шенген", припомни Плевнелиев. Той подчерта, че България беше сред първите държави членки, които посрещнаха миграционната вълна и въпреки трудностите и ограничените си финансови възможности, предприе необходимите стъпки за ограничаване на натиска. "Мерките, които България въведе за опазването на външните граници на ЕС, спомогнаха значително за намаляване на миграционния натиск върху страните от Централна и Западна Европа", е оценката на Бохуслав Соботка. Премиерът на Чехия допълни, че въпреки трудностите при реализацията на Споразумението ЕС - Турция, усилията за неговото прилагане трябва да продължат. "Показахме, че България заслужава доверие, можем да пазим ефективно външните граници на ЕС и затова България заслужава да бъде приета на първи етап - с летищата и с пристанищата си - в Шенгенското пространство", заяви президентът Плевнелиев. Премиерът Соботка прогнозира, че въпросът за присъединяването на България и Румъния към Шенген ще става все по-актуален и изрази категоричната подкрепа на Чешката република за членството на България в пространството, свободно от граничен контрол. Държавният глава отново подчерта, че миграционната криза може да бъде преодоляна единствено с общ европейски подход и в сътрудничество със страните в кризисните региони. "Най-тежката криза, в която Европа може да изпадне, е кризата на разделението", предупреди българският президент и призова за ускоряване на съществуващите и за създаването на нови интеграционни проекти за Европа като например европейски енергиен съюз...” – в. „Дневник”.

“Анкара спазва ангажиментите си по споразумението ЕС-Турция за миграцията, но ситуацията там поставя тежки въпроси”, отговори зам.-председателят на Европейската комисия Тимерманс на въпрос, зададен от Илияна Йотова. Заместникът на Жан-Клод Юнкер, отговарящ за визовата политика на ЕС, се срещна с Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. Депутатите от левицата изразиха сериозни опасения, свързани с напрежението в отношенията между Брюксел и Анкара. Илияна Йотова отправи критика към ЕК за слабите резултати в разрешаването на миграционната криза. Междувременно тя обяви, че започва работа по предложението за изменение на директива от 2013 г. за условията по прием на бежанци. “Целта е да има еднакви стандарти във всички държави членки на ЕС. Ще искам европейски средства за това, защото не е по силите на сама държава членка като България да осигури всичко необходимо”, сподели Йотова...” – в. „Труд”.

„Всички усилия са насочени към гарантиране на сигурността на външните граници и до този момент няма държава от ЕС, която да е казала, че не се справяме с това. Това обяви вътрешният министър Румяна Бъчварова по време на блиц-контрол в Народното събрание. "Разговарях със сръбския ми колега и той ме увери, че потокът от България не е толкова голям, колкото са го обявили преди няколко месеца", обясни тя. „Предложението, което беше отправено към България, беше за подпомагане в изграждането на съоръжение по българо-гръцката граница, което ние отхвърлихме по принципни съображения и до ден днешен смятаме, че не е необходимо такова съоръжение", коментира още Бъчварова, цитирана от Нова телевизия. Използват се всички възможни подходи за снижаване на нелегалната миграция, увери министърът. И поясни, че всеки, който получи документи за статус, има право на придвижване. „Нямаме право да ограничаваме тази възможност законово. Навсякъде, където има струпване на мигранти, които са извън центровете, използваме жандармерия, повече патрулки, проверки", добави вътрешният министър. Тя повтори, че се използват всички налични ресурси, а отделно сме поискали помощ от ФРОНТЕКС и допълнително финансиране по линията на спешните мерки. „Има разположена армия на границата, граничари. Към момента оградното съоръжение дава своя ефект. Опитите за нелегално преминаване са основно в тази част, където все още съоръжението не е достроено около Малко Търново. Там е и основният натиск в момента", заяви още Румяна Бъчварова.” – в. „Стандарт”.

Вестниците съобщават също, че парламентът премахва ДДС върху храните с изтичащ срок.

„Храни, дарени до 30 дни преди изтичането на срока им на годност, да не бъдат облагани с ДДС, решиха депутатите. С мнозинство парламентът прие на първо четене промени в Закона за ДДС по предложение на народните представители от Реформаторския блок (РБ) Петър Славов и Мартин Димитров. Целта на промените е облекчаване на режима на облагането с ДДС на дарени храни за организациите за хранително банкиране. Измененията предвиждат въвеждането на лимит за дарявани храни с изтичащ срок на годност. Стойността им за една календарна година трябва да е не повече от 0,5% от годишния оборот на дарителя. Продуктите трябва да са насочени към уязвими групи от хора или към лица, които предоставят социални услуги и грижи за такива групи. „670 000 тона храни се унищожават всяка година в България, а по данни на Европейския съюз 45,9% от населението на България живее в тежки материални лишения. Най-засегнатите са пенсионерите и децата“, обясни Петър Славов. Според него, ако тази храна не бъде унищожена, а дарена, ще стигне за ежедневна прехрана на милиони българи. От ГЕРБ подкрепиха законопроекта с уточнението, че някои текстове трябва да се прецизират, а депутатът от ДПС Петър Чобанов посочи, че тази стъпка отваря дискусия за преосмисляне на ДДС върху книгите, учебниците и други видове стоки...” – в. „Труд”.

„Дарените храни да не се облагат с данък добавена стойност (ДДС). Това гласуваха на първо четене народните представители в първия си работен ден след малката ваканция за Съединението. Предложението е на депутатите от РБ Петър Славов и Мартин Димитров. Идеята е да падне ДДС върху храните, които са дарени на социално слаби граждани в последните 30 дни от срока им на годност, поясни Славов. Според него годишно се унищожават над 670 000 т храни, защото сегашният режим на дарение е твърде сложен за прилагане. В същото време 21,2% от българите, или 1,54 млн. души, живеят в бедност. Целта на поправките е да мотивират големите хранителни вериги да даряват храна, вместо да я изхвърлят... В момента законодателството в България е направено така, че е по-евтино за един търговец да изхвърли храни, отколкото да ги дари, поясни Славов. По думите му, ако бизнесменът я дари, ще му бъдат начислени 20% ДДС, а отделно ще дължи и корпоративен данък върху тази храна, понеже тя няма да му бъде призната като разход. Ако обаче изчака срокът на годност да изтече и я унищожи, тя ще му бъде призната за брак и няма да дължи нищо. Кощунство е да се изхвърля храна, каза шефката на парламентарната комисия по бюджет Менда Стоянова, като декларира подкрепата на ГЕРБ за промените. Тя обаче поиска преди второто четене да се прецизират текстовете, за да се избегнат възможни злоупотреби. “Обикновено при добрите предложения дяволът е в детайлите. И много често този дявол след това може да излезе на първо място, да замени доброто и да го провали”, предупреди Стоянова. Тя пресметна, че средно данъкът за 670 хил. тона храни е 280 хил. лева, но отмяната му не превръщала директно тази сума в загуба за бюджета. Петър Чобанов от ДПС предупреди, че законът е добър, но липсвал контролен механизъм за избягване на нарушения при разпределяне на даренията. Промените в закона за ДДС бяха гласувани на първо четене с абсолютно мнозинство - 129 “за” и нито един “против” и “въздържал се”...” – в. „Стандарт”.

Битката в полето на наближаващият вот за президент също е сред топ темите.

„Макар и неофициално, месец по-рано стартираха предизборната си кампания двама от кандидатите за президенти - Красимир Каракачанов и ген. Румен Радев. Те вече обикалят страната и се срещат с граждани. В сряда Каракачанов и вицето му Явор Нотев бяха в Добрич за откриване на пеещия паметник на ген. Иван Колев. Лидерът на ВМРО ще е в региона до края на седмицата, а по празниците бе в Русе. Според изследване на “Маркет линкс” Каракачанов е на второ място по одобрение сред политическите лидери след Бойко Борисов - с 40,1%. Макар и без вице, кандидатът на БСП ген. Радев стартира обиколката си из страната от Сопот и обиколи Пловдивска област. Ген. Радев вече обикаля страната като кандидат на БСП и ще е трудно да се легитимира Инициативният комитет, който ще го издига официално, коментира лидерът на АБВ Георги Първанов в сряда. Генералът влиза в ботушите на Корнелия Нинова и започва да говори все повече като нея, допълни той. АБВ не се притеснява от ретроградния Меркурий и ще обяви кандидата си за президент преди ГЕРБ и 2 октомври, зарече се Първанов. В АБВ обсъждат няколко имена, най-често това на Ивайло Калфин и на шефа на БАН акад. Стефан Воденичаров.” – в. „24 часа”.

„До 10 дни АБВ ще обяви президентската си кандидатура. Това каза председателят на партията Георги Първанов по време на пресконференция... "Ние не се притесняваме от зодии и ретроградния Меркурий и ще обявим своя кандидат преди този на ГЕРБ. Бъдете спокойни, не сме зависими нито от зодиите и от Меркурий, нито от поведението на другите политически формации", каза Първанов, цитиран от "Дарик". Той допълни, че до десет дни партията ще има своя политически форум, на който пред членовете на Националния съвет Първанов ще обоснове позицията си за това кой да бъде кандидатът, каква да бъде политиката и веднага медиите ще бъдат информирани за решението...” – в. „Стандарт”.

„Ген. Михо Михов към ген. Румен Радев: Площадните оратори не са добри войници Кандидатът на БСП за президент ген. Румен Радев изпълнява „инструкции”, които са твърде партийни. Това коментира неговият колега от ВВС, бивш началник на генщаба и настоящ депутат от АБВ ген. Михо Михов в студиото на „Тази сутрин” по Би Ти Ви. „Приветствам участието на военните във властта, защото те могат да воюват не само с оръжие и техника, но и с думи. Не приветствам тази площадна ораторска проява, защото площадните оратори никога не са били добри войници”, каза той по повод словесната престрелка между кандидат-президента и премиера Бойко Борисов и военния министър Николай Ненчев. „Имам чувството, че той не е точно той, а изпълнява някои други инструкции, които не повишават качеството на неговия служебен и личен авторитет. Познавам го като успешен командир, в политически план има още много да учи (…) Бих желал да го видя да воюва такъв, какъвто го познавам от 1986 г.”, коментира Михов, като отбеляза, че Радев е щял да получи по-голяма подкрепа, ако не се беше стигнало до разрив между БСП и АБВ...” – в. „Сега”.

„СДС реши, че все пак иска Гроздан Караджов за кандидат-президент на Реформаторския блок СДС потвърждава подкрепата си за Гроздан Караджов за кандидат за президент на Реформаторския блок (РБ). Това е позицията, около която се е обединило ръководството на партията на заседание днес. Очаква се утре да се събере Изпълнителният съвет на РБ, за да утвърди кандидатурата на Трайчо Трайков за държавен глава. От СДС обаче ще предложат отлагане на окончателното решение. "Гроздан Караджов е автентичният десен кандидат. Той не е участвал в други правителства като Трайчо Трайков", заяви след заседанието на СДС зам.-председателят на партията Румен Христов. Той обяви, че утре СДС ще настоява за изслушване и на Караджов, и на Трайков от членовете на Изпълнителния съвет на РБ. Тъй като обаче Караджов бил в чужбина, от партията ще настояват то да се проведе на 13 септември, след което да се утвърди кандидатпрезидентската двойка на блока.” – в. „Дневник”.

„Трайчо Трайков е добра кандидатура за президент, каза днес по Би Ти Ви Велислав Минеков, който също беше сред номинираните от Реформаторския блок за изборите през ноември. Той посочи, че Трайков е разпознаваем и заслужава да бъде подкрепен. Като силни качества на кандидата на Реформаторите Минеков посочи и разобличаването от негова страна на "петролните и ядрени далавери" на Борисов. Професорът уточни, че се е оттеглил от кандидатпрезидентската надпревара с удоволствие и щастие. Минеков смята, че е е грешка да се поема ангажимент за подкрепа на кандидата на ГЕРБ на втория тур, ако двойката на Реформаторите не стигне до балотаж. Той е на мнение, че Борисов вече излиза от релсите на евроатлантизма, а единствената цел на неговите совалки е задържане на поста. "Борисов е опасен за държавата и трябва да си ходи непременно", каза Минеков. Той допълни, че България се управлява от изключително прости хора, без образование и биография. "Няма да е дълго това управление, кризата е започнала. Спада любовта към падишаха", обобщи професорът. "Ако останалите партии подкрепят кандидатурата на Трайчо Трайков, ние ще я приемем и няма да бъдем причина за разцепление на РБ", заяви още Христов. Решенията на Изпълнителния съвет се вземат с три/четвърти от гласовете.” – в. „Дневник”.

Вестник „Аз-буки”, бр. 36, 8 - 14 септември 2016 г.

200 млн. евро за младите в науката

На 14 септември изтича срокът за кандидатстване за индивидуални стипендии за постдокторанти, финансирани по дейностите "Мария Склодовска-Кюри" - част от паневропейската програма "Хоризонт 2020". Общият бюджет на конкурса е над 200 млн. евро. За подкрепата се борят учени от цял свят във всички възможни направления. Със стипендията младият учен, който е постдокторант или е завършил постдокторантура, има възможност да се обучава или да работи по собствен научен проект в чужда страна.

Дирекция "Наука" на Министерството на образованието и науката организира работна среща, на която експерти разясниха изискванията при подготовка на проекти. "Индивидуалните стипендии са една чудесна възможност за развитие на младите колеги. За жалост, досега проектите, спечелени от българи, са малко, но работата по тях е на изключително високо ниво. Една от причините за сравнително слабото представяне е липсата на умения за писане на проекти", коментира за "Аз-буки" зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов. По думите му индивидуалните стипендии дават още една възможност да привлечем българи, реализирали се в чужбина, да се завърнат да работят у нас. "Има доста колеги, които имат такова желание, а по програмата се осигурява високо заплащане, което е допълнителен стимул", коментира той.

Вицепремиерът Меглена Кунева: МОН не може да е арбитър, когато става дума за оценка на научна продукция

„МОН не може да е арбитър, когато става дума за оценка на научна продукция.“ Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева по време на редовен блиц контрол в ресорната парламентарната комисия в отговор на въпрос защо проекти, с които се кандидатства пред Фонд „Научни изследвания“, се оценяват от анонимни рецензии. Тя подчерта, че Фондът е самостоятелно звено и към управлението му има 21-членен Експертен съвет, в който се разглеждат подобни случаи. Вицепремиерът добави още, че по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ предстои да се проведе търг за външни оценители.

За състоянието на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ министър Кунева подчерта, че закъснението по програмата е наваксано. До края на годината отворените и планирани за стартиране операции са на стойност 778 510 872 лв., или 56,8% от общия бюджет на Програмата. Договорените средства са 275 192 556 лв., или 21,35% от бюджета на Програмата.

По повод съотношението между държавната поръчка за бакалаври и магистри, което е изцяло в полза на бакалаврите, министър Кунева отговори, че най-важен е въпросът за качеството на висшето образование. Общият прием е свързан със заявките на висшите училища и те са свързани с качеството и с възможността при по-високи показатели според рейтинговата система да имат по-голям прием. Това е от компетенциите на университетската автономия. Това, което може да направи Министерството, е да защити държавната политика, изготвяйки списъците със защитените и приоритетни специалности и професии.