811 г. – В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит.
1529 г. – Испанският конкистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за испанската корона.
1730 г. – Императрицата на Русия Анна подписва указ за изливането на най-голямата камбана в света – Цар Калакол.
1788 г. – Британските колонисти в Австралия основават град Сидни.
1788 г. – Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на САЩ.
1803 г. – Във Великобритания е открита първата железопътна линия.
1847 г. – Либерия става първата африканска колония, придобила независимост.
1887 г. – Полският евреин Людвик Заменхоф публикува книгата си Международен език, която е първият учебник по изучаване на създадения от него език Есперанто.
1908 г. – В САЩ се създава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР.
1909 г. – Открита е железопътната линия Радомир – Кюстендил (87 км).
1924 г. – Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г.
1926 г. – Учредява се Пловдивски Спортклуб
1940 г. – В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим фон Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България.
1945 г. – В Потсдам, Германия, е обявена Потсдамската декларация.
1947 г. – Народна република България отправя официална молба към ООН за членство в организацията.
1947 г. – Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се създава Централно разузнавателно управление (ЦРУ).
1956 г. – След като Световната банка отказва да финансира строежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, с което предизвиква международно недоволство.
1963 г. – При земетресение в Скопие, Югославия загиват 1100 души.
1965 г. – Обявена е независимостта на държавата Малдиви.
1971 г. – Програма Аполо: Започва пилотираната мисия Аполо 15 – четвъртата мисия кацнала на Луната, при която за първи път е използван Лунар Роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море.
1989 г. – Федералния съд на САЩ подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространяване на първия компютърен червей по интернет.
1994 г. – Естония и Русия се споразумяват за напускане на руските войски от Естония.
1995 г. – В Брюксел е подписана конвенцията за създаване на Европейската полицейска агенция Европол.
Родени
1678 г. – Йозеф I, свещен римски император († 1711 г.)
1782 г. – Джон Филд, ирландски композитор († 1837 г.)
1802 г. – Мариано Ариста, президент на Мексико († 1855 г.)
1822 г. – Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател († 1873 г.)
1829 г. – Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1912 г.)
1842 г. – Алфред Маршал, британски икономист († 1924 г.)
1856 г. – Джордж Бърнард Шоу, ирландски драматург, Нобелов лауреат през 1925 г. († 1950 г.)
1861 г. – Важа-Пшавела, грузински поет († 1915 г.)
1862 г. – Васил Кънчов, български историк, географ и политик († 1902 г.)
1865 г. – Филип Шайдеман, канцлер на Ваймарската република († 1939 г.)
1875 г. – Антонио Мачадо, испански поет († 1939 г.)
1875 г. – Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и психиатър († 1961 г.)
1881 г. – Христо Метев, български предприемач († 1953 г.)
1894 г. – Олдъс Хъксли, английски писател († 1963 г.)
1922 г. – Джейсън Робардс, американски актьор († 2000 г.)
1928 г. – Стенли Кубрик, американски режисьор († 1999 г.)
1928 г. – Франческо Косига, президент на Италия († 2010 г.)
1941 г. – Красимир Спасов, български режисьор
1942 г. – Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия
1942 г. – Людмила Живкова, български политик († 1981 г.)
1943 г. – Мик Джагър, британски рок музикант (The Rolling Stones)
1945 г. – Веселин Савов, български актьор († 2006 г.)
1945 г. – Хелън Мирън, английска актриса
1948 г. – Нораир Нурикян, български щангист
1949 г. – Роджър Тейлър, британски музикант (Queen)
1953 г. – Петко Москов, български скулптор († 2004 г.)
1955 г. – Асиф Али Зардари, пакистански политик
1957 г. – Ник де Фирмиан, американски шахматист
1958 г. – Анджела Хюит, канадска пианистка
1959 г. – Кевин Спейси, американски актьор
1964 г. – Сандра Бълок, американска актриса
1966 г. – Анджело Ди Ливио, италиански футболист
1966 г. – Анна Рита Дел Пиано, италианска актриса
1973 г. – Кейт Бекинсейл, английска актриса
1982 г. – Дилайла Стронг, американска порно актриса
1985 г. – Гаел Клиши, френски футболист