Всеправославният събор е първият такъв след 870 г. Първоначално той трябваше да се състои в Истанбул под домакинството на Вселенския патриарх Вартоломей I. Но заради усложнените отношения между Русия и Турция, през януари 2016 г. бе решено съборът да се проведе на остров Крит. За участие са поканени по 24 архиереи от всяка отделна православна църква - Константинополска, Йерусалимска, Александрийска (Египет), Антиохийска (Сирия), Руска, Грузинска, Сръбска, Румънска, Българска, Кипърска, Еладска (Гърция), Полска православна църква, а също Църквата на Чешките земи и Словакия, както и Американската православна църква. Форумът обаче може да се проведе без Българската и Руската Църква.
В решението на Светия Синод митрополитите изтъкват няколко причини за поставения от тях ултиматум. Една от тях е липсата в дневния ред на особено важни за светото Православие теми, които изискват своевременно съборно решаване. Такива са например темите за "автокефалията", т.е. признаването на една църква за самостойна и самостоятелно управляваща се, каквато например е Българската. Проблемът с Македонската църква, която в момента се намира под схизма, също е важен за обсъждане. Архиепископията в Скопие не е призната за автокефална църква, тъй като в края на XX вeк се отделя от Сръбската патриаршия, към която принадлежи в тогавашна Югославия. Македонците издигат свой архиепископ, като не признават поставения от Сръбската патриаршия. Така македонските духовници спират да общуват литургично, т.е. богослужебно, с духовниците от Сръбската църква. Всичко това рефлектира и в отношенията с останалите православни църкви, включително и с нашата. Две години подред
Македонският архиепископ гостува на патриарх Неофит и отношенията им с нашата църква са добри. За разлика например със Сръбската, която миналата година отлъчи от Църквата Македонския архиепископ Стефан. Въпросът за легитимността на Македонската архиепископия обаче няма да бъде разгледан на предстоящия събор.
Следващия аргумент на нашите архиереи са официално заявените от Поместни православни църкви несъгласия по някои от вече одобрените текстове за Събора. Което ще рече, че много от духовниците не са съгласни с написаните проекторешения, които би следвало да се вземат от Събора. Върху едно от тези решения се изказа наскоро и Светият Синод. То е за общуването на православните с всички останали християни - католици и протестанти.
Тогава Синодът обяви, че Православната църква не може да търси компромиси относно догмите на вярата с другите християнски вероизповедания. Владиците приеха предложения за промени по настояване на Ловчанския митрополит Гавриил в текста, наречен "Отношението на Православната църква с останалия християнски свят". Корекциите в документа бяха подкрепени с подписка от свещеници от Ловчанска епархия. В защита на промените излезе и Пловдивският митрополит Николай, който представи писмо и подписка на 240 свещеници от Пловдивска епархия в подкрепа на изразеното становище на Ловчанска епархия по въпросния документ. Според архиереите, тези, които са изпаднали в ерес или разкол, трябва първо да се върнат в православната вяра и окажат послушание към светата Църква, и чак тогава, след покаяние, те могат да бъдат приети в Църквата. Католиците и протестантите не се посочват изрично в текста, но тъй като те не са православни, се подразбира, че попадат под определението за еретици и от тях се очаква да се покаят. Това означава и че сключването на брак между католици и православни не е приемливо за църквата.
Решението си Синодът мотивира и с големите и необосновани финансови разходи в случай на участие на БПЦ в Събора. Събитието се превърна в златна мина за хотелиерите и ресторантьорите на острова. Те побързаха да надуят многократно цените за времето на провеждане на събора. Конкуренцията между хотелите за привличане на църковните гости е огромна. Някои от църквите са наели туроператорски фирми, други сами уреждат настаняването си. "Подарък" от 5000 евро се предлага на организатор, за да направи резервацията на дадена църковна делегация в определен хотел. Многократно са завишени цените и за наем на микробуси и други необходими условия по пребиваването на важните гости на Крит.
Високите цени и допълнителните пари, които организаторите на събора поискаха впоследствие, бяха посочени и от БПЦ като една от причините да откаже участието си във форума."В последния момент, вече остават две седмици преди събора, бе казано, че трябва всяка една от църквите да плати 120 хил. евро ангро т.е. без никакво основание, без никаква финансова разбивка, която да аргументира искането на тези пари, което означава, че след една седмица те могат да станат 200 хил.евро, могат да станат и 300 хил. евро" , каза западно и средноевропейски митрополит Антоний пред БНТ.
Междувременно стана ясно, че Московският патриарх Кирил е изпратил писмо до патриарх Вартоломей, с което предупреждава, че може да не участва във Всеправославния Събор. Той поставя в ултимативен тон два протоколни проблема за разположението на участниците в Събора, с които изразява опасения да не би да се създаде впечатление, че Вселенският патриарх не е "пръв между равни", а пръв между останалите 13 предстоятели на автокефални православни Църкви, съобщи Двери.бг. Писмото бе огласено в гръцкия вестник "Вима", но не бе намерено по руските медии, включително и официалните сайтове на Руската и Константинополската патриаршии.
Предстоятелите не седят полусферично
но едни срещу други в две успоредни линии, обърнати към Председателя. Освен това в представената схема Предстоятелите на Църквите не седят на една и съща маса, но всеки има отделено от другите си братя място, така че да не могат нито дума да си кажат с този до тях. Това разположение на масите никак не спомага на международните средства за масова информация да покажат на зрителите събралите се Предстоятели на Светите Божии църкви едновременно. Това разрушава общата картина на Събора".
"Това, което виждаме в предложената схема, се различава драстично от обсъжданото на срещите на Предстоятелите и това, което виждаме на Вселенските събори", пише още патриарх Кирил.
Дали със сигурност България няма да участва на Събора - предстои да видим. Едно обаче е ясно - че остават нерешени голям брой проблеми, които може и да не се разгледат в близкото десетилетие.
Копирано от standartnews.com