Генералните директори на БНТ и БНР продължават да изпълняват своите функции и при изтекъл мандат и това да трае до избирането на техни наследници от Съвета за електронни медии. Такава поправка в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) гласува днес парламента. С отказа на мнозинството и най-вече на депутатите от ГЕРБ парламентът не записа срок, в който СЕМ трябва да приключи конкурсите. Така на практика мандатите в двете обществени медии стават безсрочни.

Промените минаха "по бързата процедура" - в един и същи ден депутатите приеха законопроекта на две четения. При второто четене гласовете бяха 88 "за", 3 "против", а 30 се въздържаха, пише clubz.bg.

Макар че при първото четене нямаше дискусия, тя се отпуши при второто.

Янаки Стоилов (БСП) заяви, че удължаването на мандатите на различни институции вече е станало практика, а не изключение. И изтъкна, че въпросът е политически, а не технологичен. Стоилов предположи, че идеята е сегашният директор на БНТ да продължи да работи до президентските избори. И допусна, че по-лесно се влияе на работата на човек, който всеки момент може да бъде сменен и това може да е една от целите на мнозинството.

Вторият мандат на Вяра Анкова в телевизията изтича в началото на август и тя няма право да се кандидатира отново. Предстои СЕМ да стартира конкурса за неин наследник в следващите дни.

След Стоилов думата взе Настимир Ананиев (РБ). Той пък предложи парламентът, а не СЕМ да избира шефовете на БНТ и БНР, макар че тази част от ЗРТ не подлежи на промяна в момента.

Ирена Соколова от ГЕРБ обясни, че идеята на поправката, внесена от мнозинството, е да се предпостави един осъзнат и добър избор.

"Да дадем шанс СЕМ да проведе един смислен и добър избор. Създаваме възможност те да работят добре, даваме им буфер", каза Соколова. По думите й с бесрочния мандат в БНТ и БНР се предпоставя медийният регулатор да не е притиснат от времето да направи избор.

Според Росен Петров (БДЦ) тези срокове, свързани с мандатите, винаги са създавали хаос в системата. "Това е една изключително важна поправка. Ще създаде в обществените медии сигурност и спокойствие", каза Петров.

Димитър Байрактаров (Патриотичен фронт) обаче предложи поправка, според която нов директор на БНТ или БНР трябва да бъде избран не по-късно от три месеца след изтичането на мандата му.

"Да не се дава възможност за пожизнен мандат", аргументира се Байрактаров. Той самият също предположи, че може би целта на законопроекта е удължаване на конкретен мандат на конкретен човек в сегашната ситуация.

Патриотът дори допусна, че "някой неподготвен юридически или някой, който работи в нечия угода" е направил предложенията за поправки, а сега работата на СЕМ е да не допусне безкрайните мандати.

Иван Иванов (РБ), който е и единственият член на медийната комисия в парламента, който разкритикува поправката, подкрепи предложението на колегата си Байрактаров. Според него СЕМ при избора на БНР е доказал, че може да свърши професионално своята работа, а с предложението за бесрочни мандати излиза, че парламентът се съмнява в способността на медийния регулатор да си върши работата навреме.

"Правим мандатите бзсрочни, това не е добра практика", заяви Иванов. Колегата му Атанас Атанасов от ДСБ/РБ също заяви, че подкрепя предложението за 3 месеца. "Ако няма срок това би дало възомжност до безкрай да тече временното управление", каза Атанасов.

Според шефа на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) подобни срокове трябва да се запишат в текстовете, които регламентират дейността на органа по избор, в случая СЕМ. Само че никой не е предложил тази поправка.

Лидерът на ДОСТ Лютви Местан заяви, че мандатността е дискредитирана като практика. Той обаче каза, че предложението за 3 месеца на практика удължава мандата на настоящия шеф на БНТ с 3 месеца.

В крайна сметка с масовото въздържание на депутатите от ГЕРБ парламентът отказа за въведе тримесечния срок за избор на нови директори в БНТ и БНР, когато мандатите им са изтекли.