870 г. – На Осмия вселенски събор в Константинопол е призната автокефалност на Българската православна църква.
1152 г. – Фридрих I Барбароса е избран за германски крал.
1238 г. – Войските на Владимирско-Суздалското княжество, водени от Юрий II, претърпяват пълно поражение от армията на Монголската империя в битката при река Сит.
1275 г. – Китайски астрономи наблюдават пълно слънчево затъмнение.
1386 г. – Владислав II е коронован за крал на Полша.
1519 г. – Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства.
1665 г. – Кралят на Англия Чарлз II обявява война на Нидерландия.
1770 г. – При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и много обществени сгради.
1789 г. – В Ню Йорк е открит първият Конгрес на САЩ, който приема конституцията на страната.
1791 г. – Върмънт става 14-я щат на САЩ.
1837 г. – Чикаго е обявен за главен град на Илинойс.
1848 г. – Във Франция по време на Февруарската революция е въведено всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години.
1849 г. – Приета е конституцията на Австрия.
1854 г. – Кримската война: Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция.
1857 г. – Англия признава независимостта на Афганистан.
1877 г. – Американският изобретател от немски произход Емил Берлинер създава микрофона.
1877 г. – В Русия излиза първият дипломиран випуск на жени-лекари.
1882 г. – В Лондон е пуснат първият електрически трамвай.
1887 г. – Германският автомобилен инженер и предприемач Готлиб Даймлер извършва тест на първия си автомобил.
1894 г. – При голям пожар в Шанхай (Китай) изгарят над 1 000 сгради.
1898 г. – Белгийският кораб Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш е скован от антарктическите ледове и принудително прави първото презимуване на толкова южна ширина.
1901 г. – Съставено е двадесет и второто правителство на България, начело с Петко Каравелов.
1910 г. – Официално е основан град Албиън, окръг Уитман, щата Вашингтон, САЩ.
1917 г. – Николай II абдикира като цар на Русия.
1933 г. – Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус разпуска парламента и налага авторитарен режим на управление, известен като период на австрофашизъм.
1936 г. – Извършен е първият полет на най-големия в света дирижабъл Хинденбург, произведен в Германия.
1942 г. – Никола Вапцаров заловен заради участие в нелегалната комунистическа партия
1943 г. – Холокост: Започва депортиране на български евреи от Беломорието.
1944 г. – Втората световна война: В Япония е обявена всеобща мобилизация на студентите.
1945 г. – Принцесата на Великобритания Елизабет (по-късно кралица Елизабет II) започва служба в армията като шофьор.
1946 г. – Излиза първият албум на Франк Синатра.
1949 г. – Съветът за сигурност на ООН препоръчва на Израел да стане член на организацията.
Мостът Нитерой – най-дългият мост в Бразилия
1966 г. – Джон Ленън прави скандалното изявление, че Бийтълс са станали по-известни от Иисус, което му навлича неприязън сред американските християни и те изгарят публично записи на групата.
1974 г. – Открит е най-дългият мост(мостът Нитерой) в Бразилия (13 290 м), свързващ градовете Рио де Жанейро и Нитерой.
1975 г. – Кралица Елизабет II дава благородническа титла на актьора Чарли Чаплин.
1977 г. – В Свищов по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение – Вранчанското (с магнитуд 7,4 по Скалата на Рихтер, над 1 600 жертви), са разрушени 2 сгради и загиват 121 души; властта в България запазва в тайна тази трагедия.
1980 г. – Робърт Мугабе става първия цветнокож премиер на Зимбабве.
2001 г. – B референдум гласоподавателите на Швейцария отхвърлят членство на страната в Европейския съюз.
2005 г. – В Ирак е убит българският рейнджър Гърди Гърдев.
2007 г. – В началото на денонощието се наблюдава първото от двете пълни лунни затъмнения за 2007, което е уникално с това, че е частично видимо от всеки континент по света.
Родени:
1394 г. – Енрике Мореплавателя, португалски принц († 1460 г.)
1678 г. – Антонио Вивалди, италиански композитор и свещеник († 1741 г.)
1827 г. – Карл Юхан Андерсон, шведски изследовател на Южна Африка († 1867 г.)
1832 г. – Самюъл Колман, американски художник († 1920 г.)
1847 г. – Карл Байер, австрийски химик – металург, син на Фридрих Байер († 1904 г.)
1848 г. – Карл де Бур, немски историк († 1923 г.)
1863 г. – Реджиналд Инъс Поукък, британски зоолог († 1947 г.)
1871 г. – Борис Галеркин, руски математик († 1945 г.)
1875 г. – Михай Кароли, унгарски политик и държавник († 1955 г.)
1877 г. – Александър Гедике, руски композитор († 1957 г.)
1877 г. – Гарет Морган, американски изобретател († 1963 г.)
1879 г. – Бернхард Келерман, немски писател († 1951 г.)
1881 г. – Тодор Александров, български революционер († 1924 г. – убит)
1881 г. – Ричард Толман, американски физикохимик († 1948 г.)
1883 г. – Дамян Велчев, български политик († 1954 г.)
1904 г. – Иван Леков, български езиковед и славист († 1978 г.)
1904 г. – Йозеф Шмидт, унгарски и австрийски тенор († 1942 г.)
1910 г. – Ангел Балевски, български учен († 1997 г.)
1913 г. – Джон Гарфийлд, американски актьор († 1952 г.)
1916 г. – Ханс Айзенк, германски психолог († 1997 г.)
1917 г. – Георги Георгиев, български археолог († 1987 г.)
1925 г. – Пол Мориа, френски композитор и диригент († 2006 г.)
1928 г. – Алън Силитоу, английски поет и белетрист († 2010 г.)
1932 г. – Ришард Капушчински, полски журналист и писател († 2007 г.)
1935 г. – Бент Ларсен, датски шахматист († 2010 г.)
1936 г. – Джим Кларк, шотландси пилот от Формула 1 († 1968 г.)
1938 г. – Кито Лоренц, немски писател
1940 г. – Сава Хашъмов, български актьор († 2012 г.)
1941 г. – Ейдриън Лайн, английски режисьор
1943 г. – Лучио Дала, италиански поппевец, музикант и композитор († 2012 г.)
1944 г. – Харви Постълуайт, британски инженер († 1999 г.)
1947 г. – Ян Гарбарек, норвежки саксофонист – джазмен
1948 г. – Джеймс Елрой, американски писател
1948 г. – Шейкин Стивънс, британски рок певец
1949 г. – Сергей Багапш, абхазки агроном и политик († 2011 г.)
1951 г. – Кени Далглиш, шотландски футболист и треньор
1951 г. – Крис Риа, британски поп певец
1952 г. – Рон Мос, американски актьор
1954 г. – Франсоа Фийон, френски политик
1956 г. – Рафи Рафиев, български футболист
1958 г. – Емел Етем Тошкова, български политик
1958 г. – Патриша Хийтън, американска актриса и продуцент
1959 г. – Пламен Гетов, български футболист
1959 г. – Васил Симов, български футболист
1959 г. – Дилян Хубанов, български художник и педагог
1961 г. – Теодосий Спасов, български музикант
1963 г. – Джейсън Нюстед, американски музикант
1965 г. – Халед Хосейни, афганистански писател
1968 г. – Киркор Киркоров, български боксьор
1968 г. – Патси Кенсит, английска актриса
1969 г. – Пиерлуиджи Казираги, италиански футболист
1971 г. – Ясен Атанасов, български писател
1973 г. – Михаил Михайлов, български футболист
1978 г. – Любомир Божанков, български футболист
1983 г. – Зоран Балдовалиев, български футболист
1985 г. – Скот Майкъл Фостър, американски актьор